Выбрать главу

- Хей, какво става?

- Изчакай само една секунда - изважда телефона от джоба си и изпраща някакво съобщение. Не му отнема кой знае колко време, но все пак постъпката е груба, като се има предвид, че той ме извика. - Извинявай - плъзва телефона обратно в джоба си. - Исках да те попитам за уикенда.

- Чакай - казвам, защото сега аз получавам съобщение и решавам да бъда също толкова груба, колкото беше и той преди малко.

Поглеждам екрана и избухвам в смях - съобщението е от него.

Свикнал съм да ти пиша, не да си говорим.

Да, аз също - пиша. - Да продължим ли с писането?

Не.

Двамата вдигаме поглед едновременно.

- Айви е поканила Итън на кино другата седмица.

- Знам.

- Той е адски развълнуван. Изгледа един куп трейлъри. Трябваше да го чуеш как се чуди кой филм ще й допадне най-много - тръсва глава. - Всъщност май е по-добре, че не го чу.

Бърборенето нямаше край. И беше на особено висок глас.

- Нашите приятели от боулинга нямаше да одобрят по­добно поведение.

- Като цяло не одобряват съществуването му. Идиоти.

- Значи... беше грешка, че ги поканихме да дойдат с нас на кино?

През лицето му пробягва закачлива усмивка. Малка победа за мен.

- Както и да е - продължава, - ще останеш ли с Айви?

- Надявам се, че не. В някакъв момент трябва да изгра­ди собствен социален живот.

- Да. И да те освободи да живееш твоя.

- Нямам против да дойда.

- Дори и ако ще трябва да прекараш още един ден с най-омразния си съученик?

- Не се ласкай излишно. На никого не му пука чак тол­кова, че да те мрази.

- Чуй се само - усмихва се отново почти с възхищение. - А уж си мила.

- Аз съм мила. Просто ти предизвикваш най-лошото у хората.

- Или просто ги предизвиквам да кажат, каквото на­истина мислят. Не е ли изморително да си... сещаш се... сладка и красива през цялото време?

- Ооо - примигвам изкуствено. - Той смята, че съм красива.

- Нямах това предвид.

- Значи не смяташ, че съм красива?

Иска ми се да го измъча поне малко, но той просто сви­ва рамене.

- Няма как да смятам, че си толкова привлекателна, за колкото се мислиш.

- Летвата наистина е висока - съгласявам се с усмивка. - И какво измислихте за филма?

- Още не съм сигурен. Ситуацията с Итън е малко сложна - ръцете му потъват в джобовете. - Той е страхо­тен, когато нещата вървят добре. Но когато се притесни...

- Да, знам. И Айви е така.

- Тя бяга ли? Защото Итън бяга.

- В смисъл бяга за здраве?

- В смисъл бяга от ситуацията. Ако се превъзбуди, просто... си тръгва. Когато беше малък, се случваше по­стоянно. Измъкваше се през вратата, докато никой не го гледа, и после трябваше да го търсим. Няколко пъти не можахме да го намерим и трябваше да се обадим в поли­цията. Първоначално бягаше от училище, но след като майка ми си тръгна, а баща ми се ожени повторно, започ­на да бяга и от вкъщи. Мащехата ми толкова се изплаши, че започна да обяснява как трябва да го настаним на някое „сигурно“ място.

- В смисъл? Затвор ли?

- Предполагам, че имаше предвид заведение за хора със специфични потребности.

- Боже. Това е ужасно.

- Знам. Няколко пъти го предупредих да спре да го прави, но в такива моменти въобще не мисли рационал­но. Всъщност въобще не мисли. Миналата година пак из­бяга, но го намерих сравнително бързо и никой не разбра.

- Какво го притесни толкова?

- Ами... - въздъхва. - Даваха четвъртия филм за Борн по телевизията. Онзи, в който не участва Мат Деймън...

-И?

- И се ядоса, че са наели друг актьор. Първите три филма му бяха харесали много - хвърля ми бегъл поглед. - Няма да се разсърдя, ако се засмееш. И аз мисля, че е смешно.

- Всъщност е сладко... Показва лоялност. Как го на­мери?

- Беше отишъл в малкия супермаркет на Монтана Аве­ню. Навън беше горещо, той ожаднял и влязъл да си купи нещо за пиене. Персоналът ни познава и веднага усетили, че има нещо нередно и използвали телефона му, за да ми звъннат.

- Но на него му харесва да излиза с Айви. Не би избя­гал от среща, нали?

- Вероятно не - отвръща Дейвид и изважда ръце от джобовете си. - Но той наистина разчита нещата да вър­вят по мед и масло. Сама видя колко се притесни от факта, че решихме да си тръгнем по-рано от боулинга. Иска всич­ко да се случва по определен начин и ако нещо се обърка...

- Ясно - изниква ми друга мисъл. - Ами когато е на училище? Сигурно се притеснява от време на време?

- Да, но там не можеш да влезеш или да излезеш, без да минеш през охраната.

- Наистина.

- А пък и аз съм с него горе-долу през целия остатък от деня.

Нищо чудно, че Дейвид няма социален живот. Няма как да отиде на парти с брат си аутист под ръка. Е, техни­чески би могъл - а и надали някой ще му се подиграва - но той е прекалено горд за да попита домакините дали може. А и надали ще рискува хората да го съжаляват. Ето защо не тренира никакъв спорт и не посещава свободно избираеми предмети.