- Хей, какво става?
- Изчакай само една секунда - изважда телефона от джоба си и изпраща някакво съобщение. Не му отнема кой знае колко време, но все пак постъпката е груба, като се има предвид, че той ме извика. - Извинявай - плъзва телефона обратно в джоба си. - Исках да те попитам за уикенда.
- Чакай - казвам, защото сега аз получавам съобщение и решавам да бъда също толкова груба, колкото беше и той преди малко.
Поглеждам екрана и избухвам в смях - съобщението е от него.
Свикнал съм да ти пиша, не да си говорим.
Да, аз също - пиша. - Да продължим ли с писането?
Не.
Двамата вдигаме поглед едновременно.
- Айви е поканила Итън на кино другата седмица.
- Знам.
- Той е адски развълнуван. Изгледа един куп трейлъри. Трябваше да го чуеш как се чуди кой филм ще й допадне най-много - тръсва глава. - Всъщност май е по-добре, че не го чу.
Бърборенето нямаше край. И беше на особено висок глас.
- Нашите приятели от боулинга нямаше да одобрят подобно поведение.
- Като цяло не одобряват съществуването му. Идиоти.
- Значи... беше грешка, че ги поканихме да дойдат с нас на кино?
През лицето му пробягва закачлива усмивка. Малка победа за мен.
- Както и да е - продължава, - ще останеш ли с Айви?
- Надявам се, че не. В някакъв момент трябва да изгради собствен социален живот.
- Да. И да те освободи да живееш твоя.
- Нямам против да дойда.
- Дори и ако ще трябва да прекараш още един ден с най-омразния си съученик?
- Не се ласкай излишно. На никого не му пука чак толкова, че да те мрази.
- Чуй се само - усмихва се отново почти с възхищение. - А уж си мила.
- Аз съм мила. Просто ти предизвикваш най-лошото у хората.
- Или просто ги предизвиквам да кажат, каквото наистина мислят. Не е ли изморително да си... сещаш се... сладка и красива през цялото време?
- Ооо - примигвам изкуствено. - Той смята, че съм красива.
- Нямах това предвид.
- Значи не смяташ, че съм красива?
Иска ми се да го измъча поне малко, но той просто свива рамене.
- Няма как да смятам, че си толкова привлекателна, за колкото се мислиш.
- Летвата наистина е висока - съгласявам се с усмивка. - И какво измислихте за филма?
- Още не съм сигурен. Ситуацията с Итън е малко сложна - ръцете му потъват в джобовете. - Той е страхотен, когато нещата вървят добре. Но когато се притесни...
- Да, знам. И Айви е така.
- Тя бяга ли? Защото Итън бяга.
- В смисъл бяга за здраве?
- В смисъл бяга от ситуацията. Ако се превъзбуди, просто... си тръгва. Когато беше малък, се случваше постоянно. Измъкваше се през вратата, докато никой не го гледа, и после трябваше да го търсим. Няколко пъти не можахме да го намерим и трябваше да се обадим в полицията. Първоначално бягаше от училище, но след като майка ми си тръгна, а баща ми се ожени повторно, започна да бяга и от вкъщи. Мащехата ми толкова се изплаши, че започна да обяснява как трябва да го настаним на някое „сигурно“ място.
- В смисъл? Затвор ли?
- Предполагам, че имаше предвид заведение за хора със специфични потребности.
- Боже. Това е ужасно.
- Знам. Няколко пъти го предупредих да спре да го прави, но в такива моменти въобще не мисли рационално. Всъщност въобще не мисли. Миналата година пак избяга, но го намерих сравнително бързо и никой не разбра.
- Какво го притесни толкова?
- Ами... - въздъхва. - Даваха четвъртия филм за Борн по телевизията. Онзи, в който не участва Мат Деймън...
-И?
- И се ядоса, че са наели друг актьор. Първите три филма му бяха харесали много - хвърля ми бегъл поглед. - Няма да се разсърдя, ако се засмееш. И аз мисля, че е смешно.
- Всъщност е сладко... Показва лоялност. Как го намери?
- Беше отишъл в малкия супермаркет на Монтана Авеню. Навън беше горещо, той ожаднял и влязъл да си купи нещо за пиене. Персоналът ни познава и веднага усетили, че има нещо нередно и използвали телефона му, за да ми звъннат.
- Но на него му харесва да излиза с Айви. Не би избягал от среща, нали?
- Вероятно не - отвръща Дейвид и изважда ръце от джобовете си. - Но той наистина разчита нещата да вървят по мед и масло. Сама видя колко се притесни от факта, че решихме да си тръгнем по-рано от боулинга. Иска всичко да се случва по определен начин и ако нещо се обърка...
- Ясно - изниква ми друга мисъл. - Ами когато е на училище? Сигурно се притеснява от време на време?
- Да, но там не можеш да влезеш или да излезеш, без да минеш през охраната.
- Наистина.
- А пък и аз съм с него горе-долу през целия остатък от деня.
Нищо чудно, че Дейвид няма социален живот. Няма как да отиде на парти с брат си аутист под ръка. Е, технически би могъл - а и надали някой ще му се подиграва - но той е прекалено горд за да попита домакините дали може. А и надали ще рискува хората да го съжаляват. Ето защо не тренира никакъв спорт и не посещава свободно избираеми предмети.