Нещата, които трябваше да знам

- Естествено.

- Мисля, че и той беше аутист.

- Наистина ли?

- Не беше като Айви - излизаше и бе много добър в професията си, невероятен преподавател и учен... но беше много трудно да се разговаря с него. Мама все го наричаше разсеяния професор и може би наистина беше така. Но аз помня единствено как се опитвах да разговарям с него за деца в училище, които са се държали зле с мен, и той сякаш никога не ме разбираше напълно. Освен това се обличаше ужасно и мразеше всякакви светски събития... Не знам, може би съм си го навила на пръста и непрекъснато мисля за това.

- От генетична гледна точка има логика един от родителите ти да е в спектъра¹.

- Така или иначе, беше добър баща. Около него се чувствах на сигурно място.

- Съжалявам, че си загубила това усещане - Дейвид спира и за секунда си мисля, че иска да каже още нещо, но вместо това посочва към един от ескалаторите. - Колата ни е там.

- Нашата е от другата страна. По-добре тук да се разделим, защото иначе никога няма да я намеря.

Преди да си тръгнем, Итън успява да хване ръката на Айви и да я целуне по бузата. Като се има предвид как се беше омаза-

 

⁽¹ Има се предвид аутичният спектър, към който спадат психични разстройва, проявяващи се в детска възраст, като детски и атипичен аутизъм, синдром на Рет, синдром на Аспергер и др. - Бел. прев.)

 

ла със сос, вероятно му е оставила приятен солен вкус в устата.

Дейвид и аз просто си махваме за чао, но още същата вечер получавам съобщение от него.

Хрумна ми нещо.

??

Следващата И/А среща да бъде у нас или у вас?

Мислиш ли?

Може би ще е по-малко стресиращо.

Може би.

Добре де, различен вид стрес.

Да. Струва си да пробваме.

Рон и мама обикновено пазаруват в неделя следобед, така че се разбираме да дойдат у нас. Чудя се дали Дейвид смята, че трябва да остане. Би могъл просто да остави Итън, но нямам против и да влезе да ми прави компания. Вече не ми пречи.

Всъщност не съм сигурна какво мисля за Дейвид напоследък.

Съобщавам плана на Айви.

- Добре - отвръща тя. - И какво ще правим?

- Не знам... Ще хапнем, ще гледаме телевизия, ще слушаме музика? Каквото пожелаеш.

- Може ли и Диана да дойде?

- Приятелката ти от училище? Не знам. Итън може да не иска да те дели.

Сестра ми ми хвърля един от типичните си погледи - смесица от объркване и яд.

- Това е странно. Аз не съм храна.

- Имах предвид, че може да иска цялото ти внимание за себе си.

- Диана е и негова приятелка.

Добре, очевидно не схваща. Чудя се дали трябва да й подскажа, че Итън вероятно вече има някакви чувства към нея. И да се опитам да разбера какво изпитва тя към него - какво се надявам да изпитва.

Може би, ако не можеш да опишеш или назовеш чувствата си, това ги прави по-недостъпни за теб. Мама ми е разказвала, че веднъж, докато Айви била малка, трябвало да й обяснят какво е гладът. Дотогава тя просто заплаквала заради празнината в стомаха си, вместо да поиска храна. Може би нещо подобно се случва и с романтичното привличане - то е просто нещо, което не може да назове или да се обвърже с причинителя.

Но може ли някой просто да ти каже, че си влюбен? Или трябва сам да го осъзнаеш някъде дълбоко в себе си? И ако не можеш да разпознаеш чувството, то съществува ли въобще?

Във вторник на обяд Сара ме пита как вървят нещата със „сватосването на Айви“ и Джеймс веднага проявява интерес.

Разказвам им, че в неделя Итън ще дойде на гости вкъщи.

- О боже, това е толкова сладко. Може ли да се отбия? Искам да ги видя заедно. Държат ли се за ръце? Защото това направо ще ме довърши.

- И той ли ще идва? - кимва Джеймс към Дейвид, който седи сам с лаптопа си на маса в ъгъла и натъпква букет от пържени картофки в устата си.

- Не знам.

- Хайде да им се натресем - обръща се Сара към Джеймс.

- Навит съм.

- Хора...

- Шегуваме се - успокоява ме Сара и се навежда към Джеймс. - Не се шегуваме, нали?

- Изтощена съм - появява се отнякъде Джана и оставя таблата си на нашата маса, след което започва да ни разказва за деня си - презентация по испански, тест по биология и още нещо, което очевидно ненавиждаше - към този момент бях спряла вече да я слушам.

След малко, когато разговорът се насочва в друга посока, тя се обръща към мен.

- Много се радвам, че се срещнах със сестра ти. Никога не говориш за нея.

- Напротив - опитвам да се измъкна. - Просто не чак толкова често.

- Изглежда много мила - Джана явно се опитва да ми пусне кукичка, за да научи повече.