Двамата с Итън покорно изпълняват заръките му - изправят се и Айви повтаря думите на Рон. Итън от своя страна се здрависва първо с Рон и мама, сетне със Сара и Джеймс. Вероятно аз съм единственият човек (с изключение на Дейвид може би), който забелязва как брадичката на Айви увисва, дланта й започва да бие бедрото й, а погледът на Итън става по-стреснат и паникьосан откогато и да било. Целият комфорт и спокойствието от следобеда заминават в кофата за боклук.
- Да ви донесем ли нещо - усмихва се и им смигва Сара. - Клоуи прави много вкусни пуканки...
- Ние си имаме снаксове - посочва Итън към масата.
- Какво ще кажете за малко моркови? - пита Рон и Айви веднага тръсва глава. - Не, благодаря? - подсказва й той и тя повтаря думите му:
- Не, благодаря - и ръката й се движи все по-бързо.
- Не искахме да ви прекъсваме - казва мама. - Двамата трябва да догледате филма, а после може всички да вечеряме заедно? - обръща се тя към Джеймс. - Което ми напомня... Отдавна искам да ти благодаря за вечерите, на които каните Клоуи. Мисля, че ако можеше да замени нашето семейство за вашето, нямаше да се поколебае.
- Е, родителите ми веднага биха заменили мен с нея, така че сме квит.
Джеймс винаги се е разбирал добре с чуждите родители. През това време Дейвид е в ъгъла на стаята и ни игнорира, ровейки в телефона си.
- Да се връщаме в кухнята - казвам и тръгвам обратно по коридора.
Искам всички да оставят Айви и Итън на мира.
Минавам покрай Дейвид, който се отдръпва, за да ми направи място.
- Идваш ли?
- Мисля да догледам филма - обръща се той и се насочва към дивана.
20.
- Боже, това е страхотно - възкликва Сара, когато се връщаме в кухнята. - Итън е супер сладък! Ако Айви не го иска, аз съм готова да го поканя на среща.
- Е, ще останете ли за вечеря? - мама веднага влиза в ролята на домакиня.
А имаше моменти, в които само при звука на звънеца се качваше в стаята си и се свиваше на леглото. А сега се усмихва, общува, приканва приятелите ми да останат. Има прогрес.
- Трябва да се прибера за вечеря, съжалявам - отрязва я Сара.
- Ами ти, Джеймс?
- Трябва да се чуя с майка ми.
- Разбира се. Толкова е хубаво, че питаш родителите си, преди да си направиш планове. Клоуи почти никога не го прави - усмихва се и Рон добавя, че всъщност никога.
Трябва да се разкарам оттук, преди да си изпусна нервите.
- Хайде да отидем в стаята ми - казвам на Сара и Джеймс.
След като се озоваваме на сигурно място зад затворената врата, Сара ме пита какво има.
- Държиш се адски странно.
- Не е вярно.
Тя поглежда Джеймс с надежда за подкрепа.
- Да, явно не си в много добро настроение - отбелязва той.
- Просто... - сядам на ръба на леглото и прегръщам коленете към гърдите си. - Много се старая да се получи между Итън и Айви, а изведнъж всички се скупчиха около тях, сякаш са панди, които трябва да се чифтосат в зоопарка.
- О, я стига - Сара се настанява на стола до бюрото ми. - Те почти не ни отразиха. А и ти казахме, че ще дойдем.
- Не мислех, че говорите сериозно.
- Сметнахме, че ще е забавно да се отбием. Съжалявам, ако сме те ядосали.
Само че в тона й няма и капка извинение. По-скоро се заяжда.
- Може би ни е ядосана, защото сме прекъснали нещо между нея и Дейвид - подхвърля Джеймс.
- Да - казвам. - Точно така. Бясна съм, защото Дейвид Фийлдс тъкмо щеше да ми признае по кого си пада, а аз стисках палци да съм аз. Точно тогава нахлухте вие и провалихте всичко. Съжалявам, че трябваше точно по този начин да разбереш, че вече не те харесвам, Джеймс, но какво да се прави? Дейвид е много по-мъжествен от теб. Все пак, това тяло... а и този страхотен характер...
- Добре де, добре - вдига ръка Джеймс. - Схванах сарказма.
- Хубаво. Защото се държиш абсурдно. Знаеш защо се мотая с него. Айви не е готова да остане сама с Итън.
- Това обяснява защо ти трябва да си тук - казва Сара. - Но не и защо Дейвид се навърта.
- Положението е същото и с брат му.
- Или поне така твърди. Все пак пичът няма никакъв социален живот. Убедена съм, че виси тук, за да прекара малко време с теб.
- Е, поне така ми каза - отвръщам раздразнено. - Питай го дали лъже, или не, щом толкова искаш.
- Виждаш ли? В лошо настроение си.
Тримата сме се скупчили пред лаптопа ми и гледаме клипчета в Ютюб, когато Айви влиза в стаята и ни съобщава, че Итън и Дейвид са си тръгнали веднага след края на филма.
- Трябваше да ми кажеш. Да дойда да ги изпратя.
- Не се тревожи. Не им пукаше особено.
Родителите на Сара й се обаждат да се прибира, а
Джеймс заявява, че ще я закара. Имам чувството, че не гори от желание да остава сам на вечеря с нашите, затова не повдигам въпроса за връщане.