- Ами ако ти каже, че прекарваш много време с Диана и това го наранява? Ще се почувстваш зле, нали?
- Трябва да бъдеш с този, с когото искаш да бъдеш - поклаща глава тя. - Ако исках да прекарвам повече време с Диана вместо с него, щях просто да го направя.
- Ясно е, че никой никога не бива да ти казва с кого да бъдеш и с кого не. Просто казвам, че ако това го притесняваше, и ти нямаше да се чувстваш добре.
- Но защо да го притеснява?
- Защото така прекарва по-малко време с теб.
- Разбирам. Притесняваш ли се, че Джеймс няма да ти позволи да дойдеш в петък?
- Тук въобще не става въпрос дали ще ми позволи...
- Чудесно. Значи ще дойдеш.
Изненадвам се колко нормална изглежда къщата на семейство Фийлдс в Уестууд - просто средноголяма къща с хоросанова замазка и подкастрена морава, която прилича на всички останали къщи в Ел Ей. Не знам какво съм очаквала - да видя нещо мрачно и мистериозно? Порутена сграда, обградена от мъгла? Струва ми се невероятно измъчено момче като Дейвид да живее в толкова обикновена средностатистическа къща.
Вратата на тази напълно нормална къща ни отваря една напълно нормална жена, която въобще не прилича на вампир, чудовище или вещица. Висока и слаба е, косата й е леко етажирана и достига до брадичката, а гримът и дрехите й са напълно безлични.
- Да? - казва с изморена усмивка през процепа на вратата.
Определено не е от типа хора, които обичат неканени гости - до вратата има табелка, на която пише: Без търговски агенти, моля.
- Здравейте. Аз съм Клоуи. А това е Айви - сестра ми се е отдръпнала зад мен и както винаги, очаква аз да говоря от името на двете ни.
- С какво мога да ви бъда полезна?
- Дошли сме на гости на Дейвид и Итън? Те ни поканиха.
- О! - жената се отдръпва. - Съжалявам. Момчетата никога не ми казват такива неща, а понякога на вратата ни се появяват доста странни хора. Имам малко дете и гледам да съм нащрек. Аз съм Марго Фийлдс. Заповядайте.
Извиква момчетата и ни кани в изключително чиста и подредена кухня, в която заварваме пълничко бебе в син гащеризон и лигавник да си играе с лъжица на бебешкия си стол. Лицето му и табличката пред него са омазани с някаква храна, но изглежда доста доволно.
- Време е за вечерята на Кейлъб. Тъкмо похапвахме намачкани банани, нали миличък?
Бебето подрънква по табличката с лъжичката си и из- гуква нещо подобно на ба-баба.
- Точно така! - радва му се майка му. - Банани! Виждаш ли приятелите на Дейвид, миличък? Това са приятелите на Дейвид.
- Аз не съм приятелка на Дейвид - казва Айви. - А на Итън. Клоуи е приятелка на Дейвид. Ходят заедно на училище.
- Така ли? - казва госпожа Фийлдс, изучавайки еластичните панталони, конската опашка и несигурния поглед на Айви. - А ти си от класа на Итън, така ли?
-Да.
- Аха - отвръща майката, сякаш нещо странно й се е изяснило. - Момичета, ще ме извините ли за секунда? Момчетата сигурно не са ме чули. Нека проверя къде са се дянали.
Излиза от кухнята и чуваме как ги вика от стълбите. Бебето ни поглежда и лапва грешния край на лъжицата.
- Мисля, че повърна - прошепва ми Айви, стискайки ръката ми. - Има повръщано по брадичката му.
- Това са банани.
На Айви веднага започва да й се повдига и отстъпва няколко крачки назад. Толерантността й към гнусни неща е изключително ниска, но към повръщането има направо фобия.
Госпожа Фийлдс се връща в кухнята и вижда как Айви се напъва да повърне.
- Добре ли си? Не си болна, нали? Трябва да внимаваме с бебето в къщата - застава между детето си и Айви, сякаш така ще спре разпространението на бактериите.
- Това на лицето му повръщано ли е? - пита я Айви.
- Моля?
- Вече ти казах, че е просто храна - отвръщам нетърпеливо.
- Това ли? - казва госпожа Фийлдс, докато избърсва брадичката на бебето. - Това е банан.
Айви получава поредния позив за повръщане.
- Може би трябва да се прибирате. Микробите и вирусите са опасни за бебетата.
- Тя не е болна - казвам точно когато Дейвид влиза в кухнята.
- Кой не е болен?
- Айви.
- И кой казва, че е?
Никой не се осмелява да му отговори.
- Къде е брат ти? - пита го мащехата му.
- В банята.
- Знае ли, че приятелката му е тук?
- Сигурна ли си, че е банан? - обръща се към мен Айви. - Защото ако някой повърне в стая, останалите вдишват молекули от повръщаното и започват да повръщат на следващия ден.
- Никой в тази стая не е болен! - отвръщам.
- Не съм болен, но не ми е добре - казва Дейвид.
В кухнята влиза някакъв мъж и госпожа Фийлдс веднага се обръща към него.
- Кевин, виж! Момчетата си имат гости.
- Толкова по-лошо за тях, че семейство Браун отмениха поканата си в последния момент. Явно ще се натресем на импровизираното им парти.