Господин Фийлдс е висок горе-долу колкото синовете си, но е значително по-пълен. Стисва ръката ми, след която я подава на Айви. Тя се поколебава за няколко секунди, но сетне я поема. Не го прави от нежелание или проява на грубост; просто й трябва малко време, за да осъзнае социално възприетите любезности и да си спомни какво се очаква от нея.
- Радвам се да се запознаем - има сивкаво-кафеникаво-зеленикавите очи на момчетата си, само че лицето му е значително по-набраздено.
Изглежда доста по-възрастен от съпругата си. Чува се трополене по стълбите в коридора и Итън нахлува в кухнята.
- Съжалявам! Много, много съжалявам. Исках да ви посрещна на вратата, но бях в банята. Отне ми повече време, отколкото планирах. Съжалявам.
- Няма проблем, не се притеснявай - опитвам да го успокоя.
- Здравей - обръща се към Айви той и стисва ръката й. - Радвам се, че ми дойде на гости.
Тя просто кимва.
- Защо не я целунеш по бузата? - смигва му баща му. - Обзалагам се, че няма да има против, нали, Айви?
- Не го окуражавай - едва се усмихва съпругата му. - Колкото по-бавно, толкова по-добре.
- Да я целуна ли? - поглежда Итън Дейвид с объркване в очите.
- Не, човече, справяш се чудесно - отвръща брат му. - Хайде да разведем момичетата из къщата.
- Ще останете на долния етаж, нали? - обръща се към него госпожа Фийлдс. - Мисля, че така е най-добре. И нека вратите останат отворени.
- Защо? - пита Айви.
- О, ами нали знаеш - изкикотва се нервно тя. - Момичета и момчета на едно място...
Айви очаква остатъка от обяснението, но той така и не идва. Вместо това мащехата им се обръща към мен.
- Ето, теб мога да попитам за разни неща. Обичам да разпитвам хора с повече опит...
- Опит?
Ръката й се стрелва във въздуха и посочва Айви.
- Сещаш се... Родителите ти казвали ли са ти нещо за ваксините на сестра ти? Мислят ли, че... - махва пак с ръка, - има някаква връзка между двете? Ужасявам се при мисълта, че трябва да ваксинирам Кейлъб. Със семейната история на съпруга ми... Просто не искам да поемам излишни рискове. -Предполагам, че на Айви са били направени всички ваксини?
- Разбира се. И двете сме ваксинирани.
Замисля се за момент.
- Е, преди не се е знаело толкова за връзката помежду им...
- Няма връзка между двете неща - казва нетърпеливо Дейвид. - Колко пъти трябва да ти го повторя? Първото подобно изследване се основава на подправени данни.
- Може би - отвръща твърдо мащехата му. - А може би не. Много интелигентни хора твърдят, че фармацевтичната индустрия играе главна роля в цялата заблуда.
- Прав е - отвръщам. - Ваксините не причиняват аутизъм и е доста опасно да не ваксинираш детето си. Накрая ще хване някоя дребна шарка.
- Дребната шарка е за предпочитане пред аутизма - отбелязва мрачно госпожа Фийлдс.
- Но дребната шарка е болест - казва Айви. - Хората се чувстват много зле, ако се разболеят от дребна шарка. Защо да е за предпочитане пред аутизма?
- Не е - казваме едновременно с Дейвид.
- Божичко! - възкликва госпожа Фийлдс. - Не исках да кажа това! Просто се опитвам да взема правилното решение. Кейлъб е първото ми дете и има толкова неща, за които трябва да мисля... - тя милва бузата му с опакото на ръката си и оглежда стаята със светнал поглед. - Надявам се да ме разбирате.
Настава неловко мълчание.
- Може ли да гледаме телевизия? - пита Айви, а ръцете й нервно се потъркват в бедрата й. - Клоуи каза, че идваме да гледаме телевизия.
- Да - отвръща Итън. - Хайде - повежда я към дневната. Дейвид и аз ги следваме, докато госпожа Фийлдс се обажда зад нас:
- Ние ще бъдем горе. Моля ви, пазете тишина. Скоро ще слагам Кейлъб да спи.
- Ще бъдем тихи - отвръща Дейвид.
- Е, не препалено тихи - от устните й се откъсва нервен кикот. - Просто не искам да се случва нищо, което майката на Клоуи и Айви не би одобрила.
- Наистина няма нужда да се притесняваш - казва Дейвид, преди да излезем от кухнята.
22.
- Не мога да повярвам, че мащехата ти е против ваксините - казвам на Дейвид, когато влизаме в студения им бял хол. В другия край на стаята има двойна врата, която го разделя от дневната. Виждам как Айви и Итън сядат на дивана и той взима дистанционното. - Мислех, че интелигентните хора, които имат все някаква логична мисъл, не обръщат внимание на подобни глупости.
- Логична мисъл? Марго винаги е била нервна и леко луда, затова не преливах от щастие, когато баща ми реши да се ожени за нея. В началото се разбирахме добре, но после забременя и поведението й се влоши. Изкашляш ли се, получаваш забрана да се разхождаш из къщата, за да не заразиш бебето.
- Да, забелязах нещо подобно.