После бързо се разубеждавам и си казвам, че си внушавам глупости, защото той знае, че си имам гадже. Страхотно гадже. Най-доброто.
Айви ме извиква от вратата на дневната и не ми дава възможност да отговоря. Станала е от мястото си до Итън, за да ни потърси.
- Хора, защо седите тук?
Итън се задава иззад нея, прегръща я през раменете и ги стисва леко. На последните им няколко срещи той определено полага усилия да се доближи до нея, да я докосне, но стъпките му в тази насока са по-скоро сладки, отколкото перверзни.
- Говорим си - казвам.
- Доста е тъмно - Айви тръгва към нас и ръцете на Итън се изплъзват от раменете й. Той пристъпва заедно с нея и се пресяга отново да я докосне по гърба. - Защо не пуснете лампите? Да не искате да се натискате?
- Боже, Айви - възкликвам. Изказването й е смешно и едновременно с това адски притеснително. - Изглеждаме ли като хора, които се натискат? Дори не седим един до друг.
- Значи изгасят осветлението само когато се натискаш с Джеймс?
- Кой е Джеймс? - пита Итън.
- Гаджето на Клоуи - отвръща сестра ми.
- Да, огромното, силно, атлетично гадже на Клоуи - допълва Дейвид. - Което е причината да няма опасност да се натискам със сестра ти, Айви. Просто ни домързя да пуснем лампите.
- Хайде да се връщаме в дневната - обръща се Итън към Айви. Той докосва ръката й, след което спуска пръсти към китката й. - Хайде. Харесва ми да сме само двамата. Искам да догледам предаването.
- Но и вие ще дойдете, нали? - казва ми Айви. - След като не се натискате?
- Да - отвръща Дейвид. - Ще дойдем след малко, стига да не започнем да се натискаме в следващите няколко минути.
-Добре.
Оставя Итън да поеме ръката й в неговата и да я отведе обратно в дневната.
- Това въобще не беше неловко.
- Съжалявам.
- Няма проблем. Имам високо ниво на търпимост към излагациите. Тоест... - посочва себе си - трябва да имам, ако ме разбираш.
Не знам как да отговоря на това изказване, затова просто свивам рамене. Той си е добре. Няма нищо нередно във вида или държанието му, до като сме заедно. Държи се странно и наперено само в училище.
- Итън изглежда много щастлив, когато е със сестра ти.
- Гордея се със себе си - подскоквам на креслото. - Разбрах, че е перфектен за Айви, още щом го видях. Просто съм гениална.
- Да, бих те потупал по рамото, но ти и сама добре се справяш. А и знаеш къде свършват нещата, ако започнеш да потупваш някого по рамото в тъмна стая.
- Къде?
- Питай Айви. Тя е наясно.
В крайна сметка отиваме в дневната, където гледаме края на предаването с Айви и Итън - е, лично аз гледам повече тях двамата, отколкото шоуто, де. Те са доста по-интересни от телевизията. Той се е настанил много по-близо до нея, отколкото е нужно, за да се съберат на дивана.
Неговото бедро е прилепено към нейното и пръстите му не намират покой в желанието си да я докоснат. Чувството ми е познато. Самата аз съм го изпитвала на първите си срещи с Джеймс и няколко други момчета - нетърпението, копнежа да докоснеш, да се свържеш, да се поддадеш на желанието. Седяла съм и до момчета, които са се палели лесно, трептели са от желание, толкова голямо, че буквално можеш да видиш как телата им ще се разпаднат.
Може би Итън не може да го изрази с думи. Може би не може дори да разбере напълно какво изпитва - любов или страст - към сестра ми. Между тях се е настанил гладът за докосване, за допира на кожа в кожа. Мама може би щеше да се притесни, но какво лошо има да изпитваш желание към момичето, което харесваш? Е, стига да не се държиш като натрапница де.
Ами тя? Изучавам сестра си. През основната част от времето тя просто се взира в телевизора с полуотворена уста, но забелязвам как от време навреме погледът й се плъзва към ръката на Итън и веднага след това се стрелва обратно към телевизора. Не знам дали е от притеснение, от вълнение или от несигурност - но имам чувството, че тя до някаква степен, подсъзнателно, е наясно с желанието му. Така че, да, той е стъпка пред нея... но може би Айви е точно зад него?
На вратата, докато се сбогуваме, Итън се привежда, хваща Айви за раменете и й лепва голяма, сочна целувка по устата.
Една част от мен иска да го поздрави, но друга възкликва: Ей, пич, по-полека! Първо се убеди, че момичето наистина го иска. Готова съм да призная обаче, че в този случай е малко трудно да разбереш какво иска момичето.
Айви се отдръпва от него при първата появила се възможност и избърсва устни в блузата си - не го прави нарочно или за да го обиди, просто по тях има слюнка, която й се иска да изчезне.
Поглеждам към Дейвид. Изглежда притеснен, затова му се усмихвам по-надъхващо, отколкото се чувствам. Толкова ми се иска това между тях да потръгне. За доброто на Айви. За доброто на Итън.