И може би малко за мое добро. Някак се радвам, че имам партньор в проекта си - Дейвид иска Айви и брат му да се разбират не по-малко от мен. Ако Ит-Айви (Айв- Итън?) не се получи, ще бъда отново сама. И самотна.
23.
- Каквото са мухите за децата, това сме хората за боговете - убиват ни, когато им е скучно, за развлечение* - изрецитира госпожица Кампанели в часа си няколко дни по-късно. - Някой знае ли откъде е това?
- Шекспир. „Крал Лир“ - изстрелва Джана и се оглежда, търсейки възхищение у останалите в стаята.
Спойлер: никой не е впечатлен.
С изключение може би на Камп, която направо грейва.
- Точно така! И какво иска да ни каже? Защото си мисля, че то има връзка с нещата, които обсъждаме.
Днес започнахме с „Теди“ от „Девет разказа“ на Селин- джър, което някак ни отведе до темата за религията и настоящата дискусия за политеизма.
- Иска да ни каже, че боговете ни измъчват за забавление, точно както правят малките момчета с буболечките.
- Точно така - отвръща Камп. - Ако се замислите, това е ранен предвестник на теорията за хаоса - няма гаранция, че дори и да си добър човек, няма да ти се случват лоши неща. Някой бог може просто да е в настроение да си поиграе с живота ти.
- В такъв случай тази теория тотално противоречи на истинската религия - отбелязва Сара.
- Интересно - казва госпожица Кампанели.
Дейвид вдига поглед от екрана на компютъра си.
(*1 Шекспир, Уилям. Крал Лир, Четвърто действие, Първа сцена; прев. Валери Петров, 1974 г. - Бел. прев.)
- Каква е разликата между „истинската“ и „неистинската“ религия? - обръща се към Сара.
- Знаеш какво искам да кажа.
- Не, не знам. Просветли ме. Какво прави една религия по-истинска от друга?
- Имах предвид еврейско-християнските неща. Това, в което всички вярваме.
- Всички?
Тя махва с ръка и повтаря с раздразнен тон:
- Знаеш какво искам да кажа.
- Да - извръща се към Дейвид Джеймс. Изглежда сякаш цял час е чакал удобен случай да го направи. - Не се прави, че не я разбираш, само за да я накараш да се чувства глупаво.
- Не се прави - казвам и Сара и Джеймс изместват погледите си към мен. - Има куп други религии. Хиляди, откакто хората за започнали да пишат за това. Не може просто да пренебрегнем факта, че в тази стая може да има будисти, зороастрийци, мормони или атеисти, и да заключим, че всички вярват в това, в което ние вярваме, защото нашата религия е „по-истинска“ от тяхната.
- Ама аз не съм го направила! - възкликва Сара. - Слагате в устата ми думи, които не съм казала!
- Успокойте се, всички - вдига ръце госпожица Кампанели. - Изборът ти на прилагателно беше малко неточен, Сара - устата на Сара формира универсалния вид на израза „не е честно“ - Но - продължава Камп - съм съгласна, че всички разбираме какво имаше предвид, така че нека продължим. Искам да поговорим за родителите на Теди - какво мислите, те обичат ли го, или не?
Джана вече отговаря на въпроса, докато аз се плъзвам назад в стола си. Сърцето ми бие нетипично бързо - обикновено не изпитвам кой знае какви емоции, когато се изказвам в клас. Погледът ми засича този на Дейвид. Изглежда благодарен... и объркан. Не е очаквал да го защитя.
Свивам рамене и извръщам поглед. Този път попадам на този на Джеймс. Той също изглежда объркан. Но в очите му няма и помен от благодарност.
Когато по-късно обядвам със Сара и Джеймс, никой не споменава часа по английски, но двамата се смеят повече на техните си шегички, отколкото на моите - разликата е много малка, но се съмнявам да си я внушавам.
След голямото междучасие Джеймс се отправя към следващия си час, ние със Сара - също.
- Какво става между теб и Дейвид? - пита ме.
- Нищо - изсумтявам. - Колко пъти трябва да ти го кажа?
- Винаги си казвала, че е тъпак. И днес изведнъж си на негова страна.
- Защото беше прав - не биваше да казваш, че някои религии са истински, а други не.
- О, моля ти се. Всички разбраха какво исках да кажа. Преди нямаше да го защитиш.
- Какво намекваш?
-Нищо. Но искам да знаеш, че Джеймс се чувства кофти от всичко това.
Приисква ми се да намушкам Сара с химикалка в гърлото. Жалко, че пиша с тънкописци, които могат единствено да оставят черна точка върху кожата й.
- Защо, казал ли ти е нещо? Или просто развинтената ти фантазия се е задействала?
- Не искам да предавам доверието му - опитва да се измъкне от въпроса ми, притискайки книгите към гърдите си -Затова вероятно не трябва да ти казвам каквото и да било. Но трябва да знаеш, че той забелязва някои неща.
- Какви неща?