- Ти си прекрасна сестра. Братът на Диана никога не би я докарал.
- Благодаря ви, че дойдохте до нас.
- Ще карам и сто километра, за да може Диана да излезе с някой приятел. През седмицата няма как, разбира се, защото ходя на работа. Но през уикендите бих сторила всичко, за да я изкарам от вкъщи и да я накарам да общува.
- И майка ми казва същото.
Всъщност това е по-скоро моето мнение, но звучи по-нормално, ако го припиша на мама.
- Аз мога да ги наглеждам, ако си имаш други ангажименти. А и съм си взела книга.
Обръщам се към Айви и я питам дали има против да си тръгна, но тя просто махва с ръка - тръгвай, заета съм. След това се извръща отново към Диана и й казва, че зеленият драконов чай е най-вкусен и че има достатъчно пари да плати и за двете им.
- Аз искам само вода - отвръща приятелката й. - Не обичам чай.
Влизам в няколко магазина из Уестууд Вилидж, оглеждам купища дрехи и дори пробвам някои от тях. Купувам си черна рокля от разпродажбата в „Бранди Мелвил", свещ от „Ърбън Аутфитърс“ и спирала от „Таргет“. После се връщам до колата, за да оставя покупките, пълня резервоара и решавам, че е време да се връщам в кафенето. Айви не ми е писала, което е чудесно. Иска ми се да е толкова послушна и на срещите си с Итън, но все пак е нормално на тях да се притеснява повече, отколкото на тези с приятелка.
На влизане в кафенето, погледът на Айви веднага се стрелва към мен.
- Клоуи! Прекалено е рано. Махай се.
- И аз се радвам да те видя.
- Искаме да поседим още.
- Аз не искам - казва Диана. - Малко ми е скучно.
Трябва да потисна смеха си. Не мога да преценя дали
светът щеше да е по-добро или по-лошо място, ако всички бяха толкова искрени. Вероятно щеше да е по-хубав до някаква степен, но и малко жесток.
Майката на Диана чете сама на масата си, но след като ме вижда, се изправя и се приближава.
- Е, какво мислите? Момичета, искате ли още нещо, преди да тръгнем?
- Може ли Диана да дойде у нас? Живеем наблизо.
- Аз нямам против - отвръща майка й, а Диана свива рамене.
Съставяме план: Аз ще закарам момичетата у дома, докато майката на Диана напазарува, и след час ще мине да вземе дъщеря си. Давам й адреса ни и повеждам двете приятелки към колата. Обръщам се да ги погледна и виждам, че Айви върви толкова близо до Диана, че раменете им непрекъснато се удрят едно в друго. Сестра ми има проблем с преценката на пространството - невинаги е наясно къде точно се намира тялото й. И все пак е странно, че не се отдалечава от приятелката си.
- Сестра ми е по-малка от мен, но тя кара, а аз не - казва на Диана, докато се качват на задната седалка.
- И двете ли ще седите отзад? - казвам през рамо. - Чувствам се като личен шофьор.
- Искаме да седим заедно - отвръща Айви и се намества на мястото по средата, за да е по-близо до Диана.
Диана разказва как веднъж е карала колата на баща си на един паркинг, но било толкова страшно и той толкова много й викал, че не била убедена дали вече иска да се научи да шофира. Айви отговаря, че Диана вероятно ще бъде чудесен шофьор и че тя самата вероятно ще се научи да кара, когато стане на двайсет и пет. За пръв път чувам за това решение на сестра си.
Спираме на светофар и поглеждам назад в огледалото за обратно виждане. Струва ми се много странно, че Айви се е сгушила до Диана, въпреки че има достатъчно място и за двете. Някак сладко е. Може би това е началото на едно прекрасно приятелство...
Жалко, че Диана не живее по-наблизо.
Колата на Рон я няма пред вкъщи и мама вероятно е излязла с него, защото не е у дома. Качвам се горе, за да напиша едно-две домашни, докато слушам музика.
По някое време майката на Диана ми пише, че ще дойде след пет минути и слизам долу, за да кажа на момичетата да се приготвят. От дневната се чува звука от телевизора и надниквам, за да погледна какво правят.
Седят една до друга на дивана. Диана е вперила поглед в екрана с полуотворена уста, напълно погълната от преда-ването. А Айви не е. Айви гледа Диана. Сякаш е някакво чудо, случило се точно до нея.
Докато ги наблюдавам, тя наглася крака си, така че да е точно до този на Диана, след което отпуска ръка и докосва тази на приятелката си с показалец. Диана сякаш не забелязва, просто дръпва леко дланта си, без да отмества поглед от телевизора. Айви отпуска глава на облегалката и я оставя да се спусне към Диана, сякаш иска да полегне на рамото й, но не се осмелява. Затова остава в тази поза - възможно най-близо до приятелката си, без да я докосва. Очите й не мръдват от лицето на Диана.