Гледам Айви, която гледа Диана, която гледа телевизия, и започва да ме човърка отвътре - Айви ми напомня на нещо, за което сякаш току-що съм си мислила, но не съм запомнила. И изведнъж ме осенява. Хващам се за бравата на вратата, за да не залитна, защото краката ми направо се подкосяват. Три думи избухват в главата ми, ярки и натрапчиви като неонов надпис: глад за докосване.
25.
Майката на Диана бърза и направо я повлича към входната врата, напомняйки й да ни благодари за поканата.
- Знам - отвръща с раздразнен тон тя, както аз бих реагирала, когато бях на единайсет.
Но тя е на повече от седемнайсет (нямам представа колко повече), а Айви е на двайсет. Вече не са малки деца. Физически вече отдавна са възрастни.
Айви се мята на врата на Диана, която от своя страна се свива с непроницаем поглед, сякаш просто търпеливо изчаква прегръдката да приключи.
- Благодаря за поканата.
- Може ли пак да се видим? - пита нетърпеливо сестра ми, докато се отдръпва.
Ръката й остава на рамото на Диана.
- Не искам пак да пия боба чай. Не обичам бучки в напитките си.
- Може да правим нещо друго.
- Само трябва да помислим за логистиката - обръща се към мен с изморена усмивка майката на Диана. - Ще ми се да живеехме по-наблизо.
- Може ли да се видим утре? - пита Айви.
- Съжалявам - казва майката. - Това беше единственото ми свободно време за този уикенд.
- А и ние имаме планове за утре - напомням на Айви. - С Итън.
Изведнъж ме връхлита вълна от безпокойство. Итън. Ами ако бях допуснала ужасна грешка? Така ли е?
-Добре. Но скоро?
- Абсолютно - казва и тръгва след дъщеря си, която вече се е запътила към колата.
Затварям вратата и отивам при Айви, която вече е в кухнята и отваря хладилника, за да извади кутията с мляко. Взима си чаша от шкафа.
- Беше много забавно. Искам да я видя пак. И пак.
Изучавам лицето й, докато съсредоточено си налива
мляко с изплезен от жажда език.
Внимава, за да не изпусне и капка да падне на масата.
- Много харесваш Диана, а?
- Да - отвръща, оставя кутията на масата и поднася чашата към устните си.
- Може ли да те попитам нещо?
Тя свива рамене и отново отпива от млякото.
- Ако беше на самотен остров, кого би взела за компания - Итън или Диана?
- Диана - изстрелва тя.
- Дори и ако трябваше да останеш там завинаги?
-Да. Защо? - преглъща.
Оставя чашата на масата и съзирам в крайчеца на устните й бели мустачки.
- Не знаех, че толкова много я харесваш.
- Харесвам я много.
Дали Айви се възхищава и обожава Диана като най-добра приятелка? Или има и още нещо?
Айви е повече от три години по-голяма от мен, но винаги съм чувствала нуждата да й казвам какво да прави, какво да мисли и какви емоции да изразява. Нашите са ме заснели как на четири годинки обяснявам на седемгодишната си сестра, че трябва да каже на мама, че я обича, защото е Денят на майката и точно това трябва да направиш на него. Айви се обръща към мама и покорно повтаря „обичам те“, без почти никаква емоция. Мама изпада във възторг и обсипва Айви с целувки и прегръдки.
Работата е там, че винаги съм помагала на Айви да изрази емоциите, за които бях сигурна, че изпитва, но не може да изрази. Смятах, че има чувства към Итън - симпатия, привличане, може би дори страст или любов - и се опитвах да я насочвам в отношенията с него.
Но сега съм доста объркана. Нямам представа какво изпитва към него и към Диана. Искам да я разпитам повече, но още повече ми се иска просто да избягам от цялата тази каша. Айви допива млякото си и излиза от кухнята.
След малко се качвам в стаята ни. Сестра ми обикаля в кръг по килима, размахва ръце във въздуха и си шепти някакви неща. Аз сядам на бюрото и отварям лаптопа.
- Клоуи? - приближава се до мен.
- Какво?
- На теб иска ли ти се да целунеш Сара?
Леле! Определено нещо й се върти в главата.
- Не. Е, прегръщаме се, когато не сме се виждали отдавна... Но нямам желание да я целувам по устните или нещо такова. Защо?
Тя нежно притиска ръце към бедрата си.
- Не знам. Просто ми е интересно.
- Притеснява ли те нещо?
Тя тръсва глава, но за мен е очевидно, че нещо я тревожи.
- Нещо, свързано с Диана ли е? - питам.
- Не се ядосвай. Но мисля, че искам да я целуна.
- И защо бих се ядосала за подобно нещо?
- Ами ти не искаш да целунеш Сара, а тя е най-добрата ти приятелка. Аз искам да целуна Диана, а тя е моята най-добра приятелка. Мислиш ли, че това е лошо?
- Разбира се, че не.
- Защо не искаш да целуваш Сара, както целуваш Джеймс?
- Така ли искаш да целунеш Диана? Както аз целувам Джеймс?