Айви се поколебава, след което прошепва:
-Да.
Изкушавам се да избягам от разговора - толкова е тежък и важен, че би трябвало мама да го поеме, - но Айви има нужда от мен.
- Ти да не си... Мислиш ли, че... - спирам и опитвам отново. - Нали се сещаш как понякога мъже се женят за мъже и жени се женят за жени?
- Да. Защото са гей.
- Да.
И двете млъкваме. Наблюдавам я. Тя е вперила поглед в стената и удря бедрата си с длани по-скоро замислено, отколкото нервно.
- Клоуи?
- Да?
- Ти не си гей, нали?
- Не мисля. Аз обичам да целувам момчета.
- А аз - не. Тоест, аз никога не съм целувала нито момче, нито момиче, но не ми хареса, когато Итън ме целуна. Клоуи?
Усещам накъде отива разговорът и изпитвам странна смесица от гордост, объркване и шок. И мъничко истерия.
- Да, Айви?
- Възможно ли е да съм гей?
- Да - придържам се към спокойния тон. - Всеки може да е гей. Мислиш ли, че е възможно?
- Не знам.
Горката Айви - свикнала е да получава всички отговори от другите. И ние - аз - съм я водила в тотално погрешна посока. Автоматично бях предположила абсолютно грешно нещо.
- Ако искаш да целунеш по-скоро Диана, отколкото Итън - казвам бавно, - това може да означава, че си гей. Или че си бисексуална и просто харесваш това конкретно момиче повече от това конкретно момче.
- Наистина харесвам Диана повече от Итън.
- Добре, но... - боже, как да й помогна да разгадае чувствата си? - Някога искала ли си да целунеш момче? Или да го прегърнеш по-продължително?
Тя се замисля и поклаща глава.
- А други момичета освен Диана?
- Не знам. Може би. Имаше едно момиче в старото ми училище. Харесваше ми, че има крила на очите.
- Крила на очите? Имаш предвид очна линия?
- Да! Но се извиваше нагоре като крила. Често я гледах в очите. Беше много красива. Клоуи?
- Да?
- Мисля, че може би съм гей.
Първата ми мисъл е, че това ще направи живота й още по-сложен. После обаче осъзнавам, че Айви така или иначе през по-голямата част от времето се чувства изолирана. Този факт няма да промени особено живота й. А и... тя харесва някого! Някого от класа й. Някого, който е също в спектъра. Не исках ли точно това през цялото време?
- Мислиш ли, че Диана те харесва, колкото и ти нея?
- Не знам - отвръща и ръцете й забиват малко по-бързо по бедрата.
Не бях прихванала в излъчването на Диана толкова голямо желание да бъде близо до Айви, колкото имаше сестра ми, но може би Диана, като много други аутисти, не си падаше по физическия контакт. Това не означава, че не е влюбена в Айви. А и все носи гащеризони. Може би това е добър знак? Добре, започнах да звуча абсурдно.
И все пак би било прекрасно, ако Диана отвърне на чувствата на Айви. Тя би могла да бъде приятелката, довереницата, партньорката, от която Айви ще има нужда, след като замина за колежа. Може би след няколко години биха могли да се изнесат в малък апартамент и да живеят щастливо с териера Елинор Рузвелт и котката Сафо. Айви ме изтръгва от мечтите ми.
- Клоуи? Да пиша ли на Диана, за да й кажа, че съм гей и да я питам дали и тя не е?
- Ъм...
Защо питаш мен? Аз съм на седемнайсет и не знам какво трябва да направиш, когато си аутист и гей. Но Айви очаква да я напътствам, както съм правила досега. Тя все още ми има доверие, въпреки че явно през цялото това време съм я водила в грешна посока.
- Може би не бива да прибързваш. Все пак се видяхте за първи път извън училище. Мисля, че трябва да изчакаш, докато прекарате повече време заедно.
- Може ли да кажа на Итън?
Итън. Боже.
Спомням си как той не спираше да опитва да я докосне последния път като бяхме заедно и ми става кофти. Убедена съм, че той наистина я харесва, което означава, че сърцето му ще бъде разбито заради мен. Вината не е ничия, когато двама души се влюбят и после разлюбят. Но аз умишлено ги събирах. Отново и отново. Дори когато Айви не беше убедена, че го иска, аз я карах да излиза с него.
- Защо не ми отговаряш?
- Извинявай. Опитвах се да преценя какво е добре да направиш. Не искам да бъде наранен.
От друга страна, не би трябвало да приема нещата толкова навътре, нали? Тя няма как да си падне по който и да е мъж.
- Мога да му пиша - казва Айви и взима телефона си, точно когато вратата на гаража се отваря и чувам гласа на мама.
- Момичета, елате да помогнете с покупките.
- Не му пиши - завлачвам Айви към гаража. - Нека първо говоря с Дейвид.
- Добре.
Разминаваме се с мама и Рон, които са нарамили по няколко торби.
- В багажника има още - казва мама.
- Знаеш ли какво? - обръща се към нея Айви. - Аз съм гей! - след което продължава към гаража.
Мама се вторачва в гърба й, след което извръща глава към мен.