- Клоуи?
- Да, ъм... изчакай. Ей сега ще ти обясня.
С Айви грабваме останалите торби и се присъединяваме към мама и Рон в кухнята. Мама, естествено, приканва Айви да повтори признанието си отпреди няколко минути.
- Аз съм гей.
- Какво те кара да мислиш така?
- Харесвам Диана повече от Итън.
- О, това не означава, че си гей - в смеха на мама се усеща облекчение. - Аз харесвам много жени повече от много мъже, но не съм гей.
- Клоуи казва, че може да съм - смръщва се в недоумение Айви.
- Клоуи? - обръща се към мен мама. - Какво става?
- Мисли си, че е много забавна - включва се Рон.
Стрелвам го с поглед, след което извръщам очи към мама.
- Айви се опитва да си изясни някои неща. Ето това става.
- Сигурно ти си й вкарала тази муха в главата - казва Рон.
- Нека всички се успокоим и да не си вадим прибързани заключения - призовава мама. - Айви, какво стана с Итън? Напоследък прекарвате доста време заедно и реших, че...
- Той е добре - отвръща Айви. - Но... - млъква и ме поглежда с молба за помощ.
- Установи, че би предпочела да целуне Диана, отколкото него.
- Тя ли ти го каза? - пита ме Рон. - Или ти й даде идеята?
- Може ли този разговор да остане между членовете на семейството? - питам мама.
- Тук всички сме членове на това семейство - отвръща тя. - Рон също.
- На твоето може би. Не и на моето.
- Това, което казваш, е ужасно! - вдишва рязко мама. - Веднага му се извини, Клоуи!
- Шегуваш ли се? Докато той ме обвинява в един куп неща, всичко е наред. Но когато аз те помоля да говорим насаме, трябва да се извиня? Боже, писна ми от всичко това.
- Извини се или ще те пратя в стаята ти - кръстосва ръце мама. - Държиш се детински.
- Боже, мамо! Напоследък мислиш само за драгоценния си съпруг. Пука ли ти въобще за нас с Айви?
- Край! - Рон ме грабва за ръката. - Можеш да си груба с мен, но няма да позволя да се държиш така с майка си. Ако се наложи, ще те завлека в стаята ти.
- Пусни ме! - измъквам се от хватката му. - Не ме докосвай! Не смей да ме докосваш!
- Престанете! - Айви покрива ушите си с ръце. - Недейте. Не се карайте!
- Няма страшно, Айви - тръгвам към нея, без да изпускам Рон от поглед. - Не се притеснявай. Рон е хомофобски задник, но иначе всичко е наред.
- Не съм хомофоб! - изсъсква гневно Рон. - Не става дума за това! Имам много приятели гейове и ако смятах, че Айви наистина е гей, нямаше да имам нищо против! Това, което не ми харесва, е, че за лично забавление внушаваш на нея и на майка си тази идея!
-Ти не си нормален! Абсолютен побърканяк. Защо бих си измислила такова нещо?
- Защото... - той млъква за секунда и лицето му се зачервява от яд. - Защото обичаш да създаваш неприятности!
- Не мисля, че Клоуи го прави нарочно - отбелязва мама нещастно. - Но смятам, че прибързва със заключенията - и определено не се държи особено зряло в момента...
- Просто не мога да повярвам! - стрелвам ръце във въздуха от възмущение. - Това е чиста загуба на време. Хайде, Айви. Да си ходим в стаята.
Сестра ми веднага тръгва след мен, без да сваля ръце от ушите си. Лицето й е сгърчено от тревога.
- Защо всички са толкова ядосани? - пита ме, след като затваряме вратата след себе си. - Защото съм гей ли?
- Не. Защото Рон ме мрази и иска мама също да ме намрази.
Разхождам се из стаята, защото съм твърде изнервена да седна.
Айви присяда на крайчеца на леглото и пръстите й пробягват по покривалото, докато ме гледа.
- Рон и мен ли мрази?
- Не. Никой не може да те мрази. Аз съм тази, която отблъсква хората.
- Може би не трябваше да им казвам, че съм гей - отбелязва мрачно. - Мама и Рон се разстроиха.
- Защото мислят, че идеята е моя.
- Кое е твоя идея?
- Че си гей.
- Как може това да е твоя идея? Аз просто съм си такава. -Да.
- Объркана съм.
- Добре дошла в клуба.
- Кой клуб?
Понякога се чувствам адски самотна. Днес е един от тези дни.
26.
Трябва да измисля как да съобщя новината на Итън, затова пиша на Дейвид с надеждата да ми помогне.
Искаш ли да се видим на кафе утре сутрин?
Само аз ли?
Да.
Кажи къде и в колко
Разбираме се да се видим в „Старбъкс“ на Монтана и Петнайсета в десет.
Когато Айви влиза в банята, мама идва в стаята ни - явно е чакала удобен момент да поговорим насаме. Сяда на ръба на леглото ми и почти прошепва:
- Всичко това истина ли е, Клоуи?
- Мисля, че да.
Все още съм й бясна, задето не ме защити пред Рон. Всъщност още не мога да й простя факта, че въобще се омъжи за него. Но имам нужда да поговоря с някого за случващото се и тя е единствената ми опция.
- Мислих по въпроса и всъщност някои неща се навързват, макар никога да не ми е хрумвала подобна възможност. Има някои неща в нея...