- Знам.
Замълчаваме за момент.
- Мислиш ли, че трябва да направя нещо? - пита ме мама.
- В какъв смисъл?
- Не знам... Да я подложа на терапия? Да я запозная с повече гейове? Братът на моята приятелка Патриша е гей. Мога да го питам дали би поговорил с Айви.
- Мисля, че това би я объркало още повече.
- Имам чувството, че трябва да направя нещо.
- Не мисля, че за момента има много какво да се направи.
- Освен да спра да бъда толкова хетеро нормативна за всичко - хвърля ми объркан поглед. - Трябва ли да знам какво означава всичко това?
- Забрави - поклащам глава. - Искам да кажа, че важното в случая е да й покажем, че нямаме нищо против ориентацията й и случващото се не е кой знае какво. Преди малко помисли, че сте й се ядосали.
- О, милинката. Ще се погрижа да разбере, че няма нищо такова. Но съм толкова притеснена за нея.
- Ами недей да бъдеш.
- Не мога просто да превключа.
- Не можеш ли? - питам я и Айви влиза в стаята.
Мама се изправя и я прегръща.
- Обичам те. Ти си най-страхотното момиче.
- Благодаря. Не си ли ядосана, че съм гей?
- Разбира се, че не!
- Ами Рон?
- Не - отвръща мама. - Никой не ти е ядосан, милинка. Наистина.
Когато се отдръпва, виждам, че очите й са пълни със сълзи. Айви не го забелязва за разлика от мен. И знам, че причината не е ориентацията на Айви. Мама просто не може адекватно да обясни на сестра ми сложните нюанси на притесненията, страховете и надеждите си за нея. Никой от нас не може.
Джеймс разбира от съобщенията ми, че нещо важно се случва вкъщи. Появява се на вратата ни половин час по-късно, заявявайки, че иска да ме заведе на сладолед.
Толкова е мил. А аз съм щастливка, че съм с толкова мило момче.
Поръчвам си огромна мелба и му разказвам цялата история.
- Мамка му! - възкликва и започва да се смее.
- Не е смешно.
- Съжалявам. Но все пак е поне малко смешно, нали? През цялото време се чудеше защо не си пада по брата на Дейвид Фийлдс, а тя всъщност е била гей - Джеймс се засмива отново. - Сигурна ли си? Откъде знае?
- Какво искаш да кажеш? Как разбират хората?
- Да, но това е Айви. Тя лесно се обърква. А и никога досега не е споменавала подобно нещо.
- Знам какво видях, докато бяха с Диана.
- Радвам се да го чуя - ръката му се плъзва по бедрото ми под масата.
Рязко дръпвам крака си. Дори не знам защо. Просто в момента не ми се иска да бъда докосвана. Джеймс се обляга в стола си и скръства ръце на гърдите.
- Какво става, Клоуи?
- Нищо. Просто не ми се опипва на обществени места.
- Ами да отидем някъде, където ще сме насаме.
- Може би след малко.
- Преливаш от ентусиазъм.
- Съжалявам - отвръщам, само дето въобще не съжалявам. Ядосана съм. И дори не знам защо. - Явно съм изморена.
И двамата мълчим. Джеймс пуска ръцете си, навежда се напред, след което пак се обляга, премества краката си и оглежда сладкарницата. Наоколо се навъртат още няколко души, предимно двойки и семейства с деца. В продължение на един дълъг момент ние сме единствената двойка на маса, която не си говори.
- Какво правим? - проговаря Джеймс стих глас.
- Ядем мелба. Или това е подвеждащ въпрос?
- Говоря сериозно, Клоуи. Какво се случва с нас? Имам чувството, че до един момент се забавлявахме заедно, след което всичко се превърна в навик. Но никой от нас не иска да си го признае.
- Уау - забила съм поглед в мелбата.
Изведнъж започва да ми се гади.
Проблемът е, че е прав.
Ново мълчание.
- Това ли е всичко? - казва. - Дори няма да се опиташ да ме обориш? Или поне да кажеш нещо?
- Много те обичам - казвам, но думите ми прозвучават кухо.
Не знам защо. Наистина го обичам и съм му го казвала десетки пъти. Първата ни целувка беше най-щастливият момент в живота ми. Изведнъж ме обзема паника, че ще го изгубя. Но съм наясно, че е прав. Напоследък прекарвам повече време да се убеждавам колко сме близки, отколкото да го усещам.
- Всичко си е същото - казвам. - Всичко е наред.
- Наистина ли?
Бодвам лъжицата в сладоледа и я оставям там подобно на стърчащ флаг.
- Знам, че напоследък съм малко разсеяна заради Айви. Имах много неща на главата... А сега трябва да осмисля и възможността, че сестра ми е гей.
- Разбра за това днес.
- Знам. Но това е причината да съм малко дистанцирана. Не е заради теб или нещо, свързано с нас.
- Клоуи, не става въпрос само за днес. Става въпрос за всеки ден през последния месец. Сара също го забелязва.
- И кога ти го каза?
- Не знам. Наскоро.
Сякаш ме пронизва шило. Двамата се оплакват от мен един на друг.
- Доста странно. Не ми е казала нищо, а уж съм най-добрата й приятелка.