- Е, сама призна, че напоследък си доста „разсеяна“.
- Да, така е. И не лъжа.
- Съжалявам, но на никого не му е приятно да бъде последен в списъка ти с приоритети.
- Да - отвръщам. - Сигурно ти е трудно да не си винаги на първо място. Явно не знаеш какво е.
- Какво искаш да кажеш?
- Че цялото ти семейство се отнася с теб, сякаш си някакъв принц. Целият свят се върти около теб и получаваш, каквото пожелаеш, когато го пожелаеш. Затова не можеш да понесеш факта, че имам нужда от малко пространство.
Леле. Дори не знаех, че се чувствам по този начин, преди думите да излязат от устата ми. Но е така.
- Стреляш с лични нападки? Супер.
- Не те нападам! Просто казвам, че повече момчета биха разбрали нуждата от време на време да помагам на сестра си...
- Повечето момчета? Или Дейвид Фийлдс?
- Сериозно ли? Пак? Знаеш каква е ситуацията с него, и двамата...
- Ти обядва с него! Чаках те, а ти седна и изяде обяда си с него! Въобще не ми обяснявай, че това има нещо общо с Айви.
- Да бе, какво предателство. Говорила съм с човешко същество от мъжки пол, което не си бил ти. Изплъзнало ми се е условието, че когато излизаш с някого, нямаш право да комуникираш с представители на противоположния пол. Докато се осъзнаеш и хоп! - ще забравя да заключа целомъдрения колан, докато сме разделени.
- Сигурна ли си, че това вече не се е случило?
- Господи - вторачвам се в него. - В какво по-точно ме обвиняваш?
- Не знам. Може би ти трябва да ми кажеш.
Поемам си дълбоко въздух.
-Леле! Явно частта от връзката, в която си имаме доверие, вече е приключила.
- Само тази част ли? - казва спокойно.
И просто ей така с Джеймс се разделяме.
Закарва ме до вкъщи - никога не би ме оставил да се прибирам сама - но в колата не си продумваме. Когато слизам, казвам единствено студеното „благодаря, че ме докара“, а той отвръща с безразличното „няма за какво“. Затръшвам вратата на колата, влизам вкъщи, изтичвам в стаята си и се хвърлям на леглото, обляна в сълзи.
Айви се е свила на нейното легло с айпада си, но веднага се изправя.
- Какво има, Клоуи?
Завъртам се по гръб. Сълзите се спускат по слепоочията ми и потъват в косата. Усещам как си проправят път по скалпа ми.
- С Джеймс скъсахме.
- Сърцето ти разбито ли е?
Айви винаги е способна да ме разсмее, дори когато изпитвам болка.
- Да, малко.
- Може би ако му кажеш, че си тъжна, той ще поиска да се съберете.
Поклащам глава и една сълза се приземява в ухото ми.
- Не искам да се събираме.
- Не искаш ли? Ами защо плачеш тогава?
- Ами просто ми е тъжно - обръщам се настрани, за да мога да я гледам. - Той е страхотен и много го обичам, но мисля, че в момента искаме прекалено различни неща.
- Ти какво искаш от него?
- Не знам. Подкрепа, предполагам.
- А той не те подкрепя?
- Понякога. Но мисли, че не ми пука за него.
- А на теб?
- На мен какво?
- Пука ли ти за него?
- Мислех, че да.
- Все още не разбирам защо сте се разделили - казва малко тъжно. - Не звучи като нещата да са били толкова зле.
- Сложно е - обръщам се отново по гръб и впервам поглед в тавана. Сълзите ми секват. Сега просто се чувствам страшно изморена. - Хората са сложни.
- Ако с Диана започнем да излизаме, никога не бих скъсала с нея.
- Сега си мислиш, че е така, но нещата се променят. Може да срещнеш някого, когото харесваш повече.
- Това ли е станало? Джеймс е срещнал някого, когото харесва повече от теб?
- Не мисля.
И въпреки това се замислям. Възможно ли е? Не. Не беше планирал да се разделим тази вечер - всичко си беше наред, докато изведнъж не се обърка.
- Мислех си, че може да се ожените - казва Айви. - Хората понякога се женят за гаджетата си от гимназията.
- Не се случва особено често.
- Мама и татко са се запознали в колежа.
- Да, това се случва малко по-често.
- Ако искаш да си поплачеш, няма да ми пречиш.
- Благодаря. Може ли сега да спра да говоря?
- Искаш ли и аз да спра да говоря?
- Може би.
- Добре. Но ще дойда да седна при теб.
- Ще ми е приятно.
Айви идва до леглото ми и сяда на крайчеца. Аз лежа с ръка върху челото и нямам сили дори да помръдна. Тя потупва крака ми няколко пъти, без да казва каквото и да било. Остава до мен, докато не й казвам, че ще се приготвям за лягане. Тогава Айви става и се връща в собственото си легло.
Приготвянето за лягане и заспиването са две много различни неща. Първото е лесно. Второто не толкова. Не и когато денят ти е бил направо смазващ.
Мислите ми дори не знаят къде да се приземят. Не мога да реша кое е по-тревожещо - че с Джеймс току-що се разделихме или че Айви е гей, а аз дори не съм забелязала.
Тъжно ми е, че с Джеймс вече не сме двойка - все пак сълзите ми не бяха рукнали насила, - но определено не съм съсипана. Може би в тъгата ми дори има и частица облекчение. Той беше прав - от известно време нещата бяха тръгнали в странна посока за нас. Напоследък се хващах, че все повече и повече ме дразни с всичко, което казва. Не ми е приятно, че толкова лесно се сбогува с мен, страх ме е, че съм загубила партньора си и на егото ми определено ще му липсва да излиза с най-привлекателното момче в училище, но нямам чувството, че съм загубила любовта на живота си. Ще излизам с още много момчета, и някои от тях вероятно ще разбират какво е да искаш да помогнеш на брат си или сестра си. Като Дейвид.