Разбира се, въображаемите ми бъдещи гаджета няма да бъдат съвсем като Дейвид, защото... Дейвид си е Дейвид. Което ме подсеща за Итън и Айви.
Агрр. Каква каша забърках.
27.
С Дейвид се оказваме пред „Старбъкс“ по едно и също време. Поздравяваме се и той отваря вратата.
- След теб - прави ми път.
- Леле, откога стана джентълмен?
- Винаги съм бил наясно с правилата, просто невинаги искам да ги спазвам.
Докато чакаме на опашката, забелязвам, че той се е облякъл по-хубаво от обичайното, с риза и дънки, които изглеждат доста нови.
- Да не идваш от църква?
- Не ходя на църква. Защо? Ти оттам ли идваш?
- Не. Просто аз съм с анцуг, а ти изглеждаш много добре.
- Глупости. А и анцугът ти ми харесва.
- Ами да, това ми е официалният.
Шегата ми си е наполовина истина: анцугът е кафеникав, мек, със стесняващи се крачоли и ако можех да се омъжа за дреха, щях да му предложа още днес. Нагоре съм със също толкова удобен суитчър. Той е син и пухкав и понякога, докато го нося, се хващам да галя собствената си ръка. Днес още не съм си взимала душ - успях да заспя чак към два през нощта и сутринта се излежавах до последния възможен момент. Не ми остана време да си измия косата, така че просто я вързах на лежерно кокче, преди да изляза. Определено не изглеждам катода съм ходила на църква. Или където и да е другаде, с изключение на леглото.
Дейвид не спира да пристъпва от крак на крак. Рови си из джобовете, играе си със стотинките вътре и непрекъснато се оглежда... Изглежда притеснен и наистина, ситуацията, в която само двамата сме на кафе, е малко странна. Не спирам да очаквам Айви и Итън да изскочат отнякъде.
- Яде ми се козуначено руло - казвам, за да наруша неловкото мълчание.
- Ами вземи си.
- Дали? Не съм убедена.
- Защо, какво рискуваш?
- Да ми стане лошо от преяждане.
- Животът е кратък. Рискувай.
Той поръчва и за двама ни и плаща с приложението на телефона си, преди да успея да извадя портмонето си.
Масите вътре са заети от брадясали мъже, които най-вероятно пишат диалози за филмите си на МакБук Еър, затова сядаме отвън. Сутринта е прекрасна - достатъчно хладна, за да се насладиш на горещото си кафе, и достатъчно слънчева, за да не ти е студено на раменете.
- Така - обляга се в стола си Дейвид, наблюдавайки как изваждам козуначеното руло от хартиеното пликче. - Какво става? Повика ме, за да планираме още някоя среща ли?
- Искаш ли? - побутвам рулото към него.
Той кимва и си отчупва парче.
- Не чух отговор на въпроса си.
- Знам. Просто... - пускам хапката си върху пликчето. - Трябва да ти кажа нещо. Нещо много важно. И доста странно.
- Какво става? - виждам как тялото му се напряга.
- Става въпрос за Айви.
- О - раменете му се отпускат. Чудя се какво ли се върти в главата му. За какво друго може да става дума? - Какво за нея?
- Ами установихме нещо. Така де, тя го установи - поемам си дълбоко въздух. - Покани една приятелка на гости - Диана - и непрекъснато се буташе в нея, дори не я пусна да си тръгне...
- Какво?
- Айви е гей. Така де, мисля, че е лесбийка. Тоест лесбийка е. Мисля - тръсвам глава. - Съжалявам. Звуча нелепо. Но е гей. Почти съм сигурна. Мисля, че е влюбена в приятелката си.
- Сериозно ли говориш? - зяпва той.
- Мисля, че затова нещата между тях с Итън не потръгнаха. Все си повтарях, че има нужда от повече време - наистина си мислех, че го харесва - но когато я видях с Диана... Там има нещо, което никога досега не съм виждала у Айви. - Дейвид не отмества поглед от мен, така че продължавам. - После поговорихме и Айви откри някои неща за себе си. И разбра, че е гей. Това, предполагам, означава, че между тях с Итън няма да се получи. Но могат да си останат приятели, нали? - той не отвръща, затова повтарям. - Нали?
- Не знам.
Изчаквам.
Нищо.
Поглеждам го,
- Ъм... ядосан ли си?
Той свива рамене и зарейва поглед някъде настрани.
- Не съм го направила нарочно. Никога нямаше да й уредя среща с Итън, ако знаех за ориентацията й.