- Не съм казал, че би го направила.
- Не казваш нищо.
Заравя пръсти в косата си и заговаря бавно.
- Тази сутрин Итън ме събуди много рано. Беше притеснен, че филмът, на който иска да заведе Айви, е получил много висок рейтинг в „КоКеп ТотаЮез“ и ще се разпродаде. Не искаше да отидат в киното и да заварят пълна зала, нито пък да купи билетите онлайн, защото на Айви може да й се догледа друг филм. Също така не беше сигурен дали да си облече суитчър, или риза на срещата им. Трябваше да ме събуди, за да обсъди всичко това с някого.
- Знам, че е много мил. Няма нужда да ме убеждаваш. И знам, че харесваше Айви...
- Все още я харесва.
- Харесва Айви. Но ти много добре знаеш колко трудно можем да разберем мислите и чувствата им. Нямах представа какво изпитва Айви към Диана, преди да ги видя заедно.
- Но беше твоя идея да уредиш среща на Айви и Итън. Ти продължаваше да им уговаряш среща след среща. Така че фактът, че Итън е стопроцентово влюбен в сестра ти, която никога няма да отвърне на чувствата му - която не може да отвърне на чувствата му... - Дейвид поклаща глава. - Сигурно не си искала да го нараниш, но не виждам как това би му помогнало в момента.
- Знам. Съжалявам. Допуснах грешка. Но...
Той рязко избутва стола си и се изправя.
- Предполагам срещата за днес отпада?
- Не е задължително - ставам и аз. - Може пак да се виждат като приятели. Стига Итън да знае истината.
- И как ще я разбере?
- Може би можем да поговорим следобед? - сърцето ми бие като лудо. Искам Дейвид да ми каже, че не ми е ядосан и че не съм направила нищо лошо. Но изражението му е студено и дистанцирано. - Вместо да ходим на кино или да отменяме срещата. Ако Айви успее да обясни на Итън, че го харесва, но не като гадже, може би ще успеят да запазят приятелството си.
- Да бе, защото тази схема винаги работи чудесно. Харесвам те само като приятел.
- Ако човек е искрен...
- А ще бъде ли? Всъщност на Айви пука ли й въобще? Или проектираш още някакви чувства върху нея?
- Мисля, че наистина се забавлява с Итън. На мен срещите ни също ми допадаха. Бих искала... - спирам се. Но после решавам да продължа и да го кажа. На този етап нямам какво да губя. - Бих искала да продължим да правим разни неща заедно. Ако сте съгласни, разбира се. Срещите ни са ми много приятни.
- Така ли? - погледът му пробягва по лицето ми, избягвайки очите. - Колко приятни? Защо?
- Харесва ми да мога да говоря с някого за Айви. С някого, който ме разбира.
Това е най-лесният начин да отговоря на въпроса му, а и е истина. Но не цялата истина. Харесваше ми да прекарвам време с Дейвид, дори когато не си говорехме за Айви и Итън.
- Ами иди на група за взаимопомощ - казва и се обръща да си ходи.
- Чакай! Какво се разбираме за следобед?
- Ще доведа Итън в три - казва през рамо. - Казвайте му, каквото искате да му казвате, и да приключваме с това.
Дейвид се отдалечава, преди да успея да му кажа каквото и да било.
Което всъщност е по-добре, защото не знам какво повече бих могла да му кажа.
Ироничното е, че макар и да плаках, след като Джеймс скъса с мен снощи, дълбоко в себе си знаех, че това е правилната развръзка, че краят е бил неизбежен. Но докато карам, спокойна и без нито една сълза в очите, към вкъщи, всъщност се чувствам ужасно - сякаш костите и вътрешностите ми ме болят. Иска ми се да можех да върна времето назад. Никога нямаше да карам Айви да излиза с Итън.
Само че ако не го бях сторила, никога нямаше да опозная Дейвид, а компанията му ми е много приятна. Той е леко луд, вечно ядосан и намусен, но също така и умен, забавен и интересен. Джеймс е мил, чаровен и готов да помогне на всекиго. Дейвид... Дейвид не е мил с много хора. Но той седна и говори с мен като с нормално човешко същество - сякаш бях счупила бариера към него, която не допускаше голяма част от другите хора. Почувствах се значима и специална.
Надявам се, че ако Итън приеме ситуацията, Дейвид също ще го направи и ще останем приятели. Може би Диана ще се влюби в Айви, Итън ще си намери друго момиче, в което да се влюби, и с Дейвид ще излизаме и ще обсъждаме колко е хубаво, че Айви и Итън са приятели и са влюбени в други хора... И тогава еднорозите ще раз- пръскат дъга в небето, ще се появят летящи прасета, а ние ще живеем дълго и щастливо с кучето Елинор Рузвелт и котката Сафо.
28.
- Трябва да си мила и тактична, когато говориш с Итън - казвам на Айви на обяд.
Мама и Рон са навън, така че със сестра ми сме сами и хапваме тостове със сирене. Изгорила съм ги от едната страна, но не ми пука особено, защото и без това нямам апетит. Айви се оплака от загорялото, но все пак изяде сандвича си.