- Не казвай просто: „Аз съм лесбийка и не искам да излизам с теб“. Кажи му, че го харесваш като приятел, но няма как да му станеш гадже. Увери се, че не го приема прекалено лично, че разбира, че не би могла да харесаш мъж по този начин.
- Може би ти трябва да му кажеш.
- Не, ти трябва да му кажеш.
- Не искам.
- Ами и аз не искам - ставам да измия чинията си. - А вече казах на Дейвид, така че Итън остава на теб.
- Защо просто Дейвид не му каже?
- Той също не иска да го прави.
- Но...
- Трябва ти да му кажеш. Ти си тази с хомосексуалната ориентация.
- Ето пак. Винаги прозвучава като нещо лошо от твоята уста.
Супер. Вече се чувствам като пълен боклук.
Когато отварям вратата на Итън в три, го заварвам сам на прага ни. Питам го къде е брат му и той посочва колата: „Не иска да влезе. Каза, че днес няма да гледаме филм, защото Айви иска да си говорят. Но той харесвал филмите повече от разговорите“. Облечен е с риза и дори с колан. Косата му е сресана. Изглежда като човек, който се е издокарал за среща с момичето, което харесва, и това ме убива.
Водя го в кухнята, където заварваме Айви с айпада в ръце.
- Здравей! Искаш ли пуканки?
- Не, благодаря - отвръща Итън. - Но ти си направи, ако ти се хапват.
С Итън сядаме и наблюдаваме как Айви взима големия плик от микровълновата, отваря го и започва да хрупа.
- Исках да отидем на кино - обръща се към нея Итън. - Но Дейвид каза, че си искала да поговорим за нещо.
- Клоуи иска да говорим, не аз.
- Просто си помислих, че е добре вие двамата да си поговорите. Айви, кажи на Итън какво осъзна вчера.
-Добре - по устните й има полепнали парченца пуканки. Поглежда ме с празен поглед, след което се извръща към Итън. - Клоуи иска да ти кажа, че съм гей.
Итън премигва на парцали.
- Какво искаш да кажеш?
Айви махва с ръка и по масата се пръсват зрънца сол от пръстите й.
- Да си гей, означава, че харесваш хора от собствения си пол. Момичетата харесват момичета, а момчетата харесват момчета.
- Знам какво означава гей - отвръща нетърпеливо Итън. - Не съм глупав. Но ти не си гей.
- Напротив.
- Не - поклаща глава той. - Защото излизаш с мен, а аз съм момче.
- Ами аз не искам да излизам с теб.
Има разлика между безчувственото и жестокото. Набързо взимам думата на Айви.
- Тя много те харесва като приятел... Но няма как да станете двойка.
- Искам да излизам с Диана, вместо с теб - допълва Айви.
- Диана от училище? - Итън обвива тялото си с ръце и започва да се поклаща напред-назад на стола. - Харесваш я повече от мен?
Айви просто кимва, затова решавам аз да поема отговора на въпроса му.
- Не повече, просто по по-различен начин.
Итън се обръща към мен с объркан и разтревожен поглед.
- Ние с Айви още ли излизаме?
- Може би не в романтичен план. Но все още може да излизате като приятели.
- Като Клоуи и Дейвид - допълва Айви. - Клоуи има гадже, но все пак си говори с Дейвид. Само дето вече няма гадже. Скъсаха.
- Защо? - пита Итън.
- Понякога нещата просто не се получават - казвам. - Дори и когато двама души се харесват.
- Значи аз вече не съм гадже на Айви? - казва с висок, напрегнат тон.
- Само приятел - отвръща Айви.
Итън се залюлява по-силно.
- Диана не е много мила. Винаги ми казва, че говоря прекалено много.
- Наистина е така - отбелязва Айви.
- Не, не е така! - казвам. - Ти си прекрасна компания, Итън.
- Иска ми се да не харесваше Диана повече от мен.
- Сигурно е, защото съм лесбийка.
- Двамата може да си останете приятели - казвам. - Това е дори по-добре от гаджета. Все пак гаджетата непрекъснато се разделят, а приятелите остават приятели завинаги - усещам как под мишниците и по слепоочията ми избива пот. Адски ми е напрегнато.
- Вие с Джеймс ще останете ли приятели? - пита ме Айви.
- Със сигурност.
- Значи и ние можем - казва на Итън.
- Може ли да отида до тоалетната? - пита той.
Това си е чисто облекчение.
- Можеше да си поне малко по-мила - изсъсквам на Айви, щом той се отдалечава.
- Защо, не бях ли?
- Непрекъснато повтаряше, че харесваш Диана повече от него. Това вероятно го е наранило.
- Така ли? Ама е истина - грабва шепа пуканки и се връща към айпада си.
Поглеждам телефона си. Получила съм съобщение от Сара.
С Джеймс наистина ли сте скъсали?
Аха, след като си му казала, че се държа гадно с него.
Не съм го казала.
Той заяви, че малко, или много си. Благодаря.
Сериозно ли обвиняваш мен за провала на връзката си?
Обвинявам ли я наистина? Преставам да мисля за това. Според неговите думи, тя прекалено бързо се е съгласила с него, че съм кофти приятелка, а и прекалено много му е съ-чувствала. Можеше да се застъпи малко за мен. Но това щеше ли да промени нещо? Така или иначе, бяхме обречени. Така че й пиша: