- Гладна съм - казва.
Хвърлям поглед към пасажерското място. Къдриците й са пристегнати в обичайната конска опашка и профилът й е ясно очертан: хапе долната си устна и леко рошавите й вежди са сключени от притеснение.
Тревожността е неизменен спътник на Айви - изпитва постоянен страх, че не прави нещо, което би трябвало да прави, че има някаква магична дума или действие, с които всички са наясно, а тя пропуска, че ежедневието й е заплашено от катастрофа, готова да я срине.
Само че не може да изрази тези емоции с думи.
- Искаш ли да спрем на „Старбъкс“? Да ти вземем мъфин?
- Да, моля.
Айви често е прекалено любезна, вероятно защото е свикнала да говори с наизустени фрази, които да използва в конкретни ситуации.
Докато чакаме реда си в „Старбъкс“, баристата пуска блендера, Айви стрелва ръце към ушите си и започва да сумти. Силните шумове й причиняват почти физическа болка. Двама от клиентите на опашката се вторачват в нея. Приближавам се до сестра ми и изпъчвам рамене.
4.
Когато мама и Рон се прибират по-късно следобед, с Айви сме се настанили на кухненската маса - аз на лаптопа, тя на айпада си. Мама ни поздравява по безумно енергичния и радостен начин, който използва за случаите, в които всички сме заедно - сякаш, ако е достатъчно усмихната и лъчезарна, ще се превърнем в истинско семейство.
- Не дойде днес - обръща се към нея Айви. - Чаках те.
- Съжалявам, миличка - мама никога не се обръща към мен с миличка, макар че съм три години по-малка от Айви. - Имахме толкова много работа, че...
- Клоуи дойде, но закъсня.
- Което въобще не беше по моя вина. Бях закъсняла вече, когато разбрах, че трябва да дойда да те взема.
- Момичета, необходима е малко повече гъвкавост - отбелязва Рон, оставяйки торба с покупки на барплота. - Действайте според ситуацията, животът не е чак толкова предвидим.
- Вярно е - съгласява се мама. - Е, гладни ли сте? Купили сме сьомга и аспержи. Вечерята ще е готова след половин час.
- Аз имам среща със Сара, ще ядем замразен йогурт.
- Днес въобще яла ли си нещо полезно?
- Аха, добре съм си.
- Изяде един мъфин в „Старбъкс“ - опитва се да ми помогне Айви, но мама се смръщва.
- Трябва да хапнеш истинска храна, Клоуи. Не може да живееш на мъфини и замразен йогурт.
- Какви ги говориш? Йогуртът е една от най-полезните храни.
- Не може ли да се срещнеш със Сара след вечеря?
- Вече се разбрахме за седем. Не съм виновна, че се прибрахте толкова късно.
Рон забива юмруци на любовните си дръжки и се из- връща към мен.
- Не спори с майка си. Тя вече каза, че би искала да си вкъщи за вечеря. Точка по въпроса.
- Това въобще не е твоя работа.
- Не можеш ли да отложиш срещата си със Сара с половин час? - пита мама, нервно прехвърляйки поглед от Рон на мен и обратно. - Ще ми е по-спокойно, ако хапнеш малко сьомга, Клоуи.
- Хубаво - отвръщам, само защото чувам тихата молба в гласа й, а не ми се иска тя да се чувства гадно от цялата ситуация.
Рон е този, който е способен да ме побърка само с присъствието си. Пращам на Сара съобщение с новия план.
Рон отива до хладилника, изважда полупразната бутилка с вино от вчера и сипва от съдържанието в две чаши. Мама веднага спира да върши, каквото там върши, и отпива дълга, сладостна глътка. Рон взима втората чаша и излиза от кухнята под претекст, че трябва да се преоблече.
- Мъфини и замразен йогурт - почти въздъхва мама, оставяйки чашата си върху плота, и започва да поръсва рибата със сол и черен пипер. - Направо ти завиждам как можеш да ядеш, каквото си пожелаеш, и да си толкова слаба, Клоуи. Метаболизмът ми никога не е бил толкова добър. Или може би съм толкова ниска, че в крайна сметка всичко, което ям, ми се лепи.
- Да, добре че съм наследила гените на татко.
- Татко беше висок 190 см - внезапно вдига глава от играта си Айви. - Аз съм 175 см, а Клоуи е 170 см. Мама е висока 160 см. Мама е най-ниска.
- Продължавай да натякваш - отвърна мама с усмивка.
- Какво искаш да кажеш? - пита Айви с притеснение в гласа. - Не съм казала нищо лошо, само колко са високи всички.
- Мама те закача, Айви.
- Ами моят метаболизъм? - пита сестра ми. - Като на Клоуи ли е?
- Ничий метаболизъм не е като този на Клоуи - отвръща мама. - Той е направо нереален.
- А моят лош ли е?
- Метаболизмът не е добър или лош - отвръща мама.
- Прозвуча сякаш този на Клоуи е по-добър от твоя.
Телефонът ми вибрира и мама се възползва от възможността да смени темата.