- О... Значи можем да сме приятели?
- Разбира се. Ние сме приятели. Нали съм тук?
- Да.
- Не мога да спра да мисля за Итън. Че сега е сам и уплашен в някаква стая... - ръцете му се стрелват към лицето и от устните му се откъсва най-тъжният звук, който съм чувала.
Звукът на истинската болка. Раменете му се разтрисат и чувам хлипането му, въпреки че лицето му е покрито.
Има само едно нещо, което мога да направя в момента. Увивам ръце около раменете му и го придърпвам към себе си. Ръцете му откриват лицето му и главата му се отпуска на рамото ми. Усещам как сълзите му се стичат по кожата ми - горещи при първия допир и все по-студени, докато се леят по бузите му. Прегръщам го, докато плаче.
Сетне хлипанията му се разреждат. Остава още няколко секунди сгушен в извивката на врата ми, след което рязко се изправя на шофьорското място и избърсва очите и лицето си с ръкав.
- Съжалявам. Много съжалявам.
- Мислиш ли, че ми пречи?
- Трябва да тръгвам. Късно е.
- Остани още няколко минути. Искам да съм сигурна, че си добре.
- Добре съм - търка лицето си с такава ярост, сякаш се опитва да изстърже болката от кожата си. - Просто днес беше тежък ден. Но съм добре. Няма защо да те задържам повече. Не знам защо въобще дойдох да те притеснявам.
- Защото знаеш, че ще те разбера. Защото ако това се беше случило с Айви, щях да съм развалина. До теб съм, Фийлдс, така че, моля те, не ме игнорирай - дръпвам ръкава му. - Погледни ме.
Обръща се към мен, но не знам дали ме гледа, защото от тъмнината в колата очите му приличат на черни дупки.
- Нямам представа как, но ти се превърна в най-близкия човек, когото имам на този свят. Мистерия, след като си такъв задник.
Това изтръгва от него нещо, наподобяващо смях.
- И не посрещаш хората в живота си с цветя и рози. Отблъскваш ме във всеки удобен момент. Но не ми пука. Имам нужда от теб в живота си, защото ти си единственият, който ме разбира. И ти имаш нужда от мен по същата причина. Цялото това нещо с Итън е плашещо и тъжно, и грешно и част от него се случи по моя вина; но никога не съм искала да стане така и ти го знаеш. Затова ще направя всичко възможно да ми простиш, за да можем да помогнем на Итън. Ще го спасим заедно и може би ще обмислим бъдещето на Айви, също заедно.
- Добре.
Изчаквам, но той не казва нищо повече.
- Добре? Това ли е всичко? След тази прочувствена реч?
- Добре, Клоуи?
- Бях права. Ти си задник - посягам към вратата и той ме хваща за ръката.
- Шегувам се.
Обръщам се към него с усмивка. Той стисва пръстите ми толкова силно, че ме заболява.
- Благодаря ти. Че дойде вкъщи и беше мила с мен, и каза, че можем да сме приятели.
- Аз не просто искам да съм ти приятел. Аз съм ти приятел, независимо дали го искаш, или не - и аз стисвам пръстите му. - Не си сам в тази каша, нали знаеш. С теб съм.
- Да, започвам да свиквам с това. - Дейвид не пуска ръката ми, но нямам против. - Искаш ли да чуеш нещо откачено?
- Слушам.
- Не ме съди, моля те. Мисля, че се ядосах, че сестра ти е лесбийка, главно защото така нямаше да имам оправдание да излизам с теб.
- Ще те докладвам на GLААD*'. А и не си прав. Ето, сега сме заедно.
- Ами утре? Може ли да се видим и утре?
- Има шанс. Ако ме попиташ мило.
- Може ли да се видим утре след училище, моля?
- Всъщност дори не трябваше да ме питаш мило. И без това щях да се съглася.
(*1 Американска неправителствена организация, основана от ЛГБТ личности в медиите. - Бел. прев.)
33.
На следващия ден Кампанели е като машинка - непрекъснато бухва косата си и навива ръкавите като сладка малка топка от енергия и ентусиазъм. Урокът започва директно с началото на часа.
- „На Есме - с обич и омерзение“* е любимата ми история от сборника, затова я оставих за десерт. Всички знаем какво се случва в нея, но ако трябва да го обясните, какво бихте казали?
- Колко лоша е войната - изстрелва Джана, без дори да вдигне ръка.
- Добре - отвръща Камп. - Селинджър определено не е бил от поддръжниците на войната.
- Какво откритие - промърморва Дейвид и Камп веднага го стрелва с поглед.
- Имаш ли да добавиш нещо, Дейвид? Конструктивно, имам предвид.
- Всичко би било по-конструктивно от „войната е лоша“.
- Я, млъкни - обръща се Джана към него през рамо. - Войната е лоша.
- Леле, не думай.
- Внимавай с езика в класната ми стая, моля - обръща се Камп към Дейвид.
- Извинете, просто мисля, че тук се случва повече от очевидното.
(*1 Разказ от сборника „Девет разказа“ на Дж. Д. Селинджър. - Бел. прев.)
- Което е...?
- Това е история за едно момиче, което спасява едно момче, доказвайки, че на света все още съществува добро.