- Понякога трябва да преодолееш чувствата си. Убедена съм, че на това се надяват в пансиона - че в началото всички ще са малко тъжни, но после ще свикнат и ще им хареса.
- Аз не бих се натъжила за вкъщи, ако замина.
- Каза момичето, което не е прекарало и една нощ извън дома - отбелязвам.
Е, малко преувеличавам, все пак на няколко пъти сме пътували. Айви винаги е ненавиждала факта, че трябва да дели стая с мен и мама. Но никога не е преспивала на друго място сама.
- Ей, мама вече си е вкъщи, така че мога да взема колата - обръщам се към Дейвид. - Искаш ли да те закарам до вас?
- Трябва да се върна до училище. Оставих чантата си там.
- Мога да те закарам до училище и после до вкъщи.
- Ако настояваш...
Влизам заедно с него, за да вземе чантата си. Решаваме да се възползваме от пустия коридор и открадваме целувка до редиците с шкафчета. След което го отблъсквам и казвам:
- Мислех, че не си падаш по публичните демонстрации на чувства.
- Да, отвратителни са - отвръща той и отново се навежда към мен.
Опирам длани в гърдите му, за да го спра.
- Не искам да те карам да правиш нещо, от което се чувстваш неудобно.
- Ще го преживея.
- Хайде - казвам и го избутвам към изхода. - Да тръгваме. Но си признай, че не беше прав за целуването на публични места. Не е чак такова престъпление.
- Престъпление е, когато този, с когото се целуваш, не съм аз.
- Ревнувал си от Джеймс? Още тогава?
- Не знам. Не точно. А и вие бяхте доста досадни. Направо бях отвратен...
- Благодаря.
- Но признавам, че ако бях на негово място, вероятно щях да гледам на ситуацията по различен начин.
- Забавната част е, че тогава той ревнуваше от теб.
- Искрено се съмнявам бившият ти някога да е ревнувал точно от мен - изсмива се той. - Виж него. Виж мен.
- Не се опитвам да ви сравнявам.
- Защото аз бих загубил.
- Е, да, но само като външност и характер.
Сега е негов ред да ми отправи саркастични благодарности.
- Джеймс знаеше, че с теб ме свързва нещо специално - казвам с по-сериозен тон. - Не че това му пречеше особено. Но все пак.
- Имаш предвид Айви и Итън?
- Да. Той така и не разбра защо толкова ме е грижа за нея. Ако трябва да бъда честна, не знам доколко му пука за собствените му братя и сестри. Малко е егоцентричен. По най-приятния възможен начин.
- Затова ли се разделихте?
- До някаква степен. И може би защото бях започнала да си падам по друго момче.
- Така ли? Кой?
- Не бъди идиот.
- Ще ми трябва малко време, за да възприема всичко това - поклаща мрачно глава. - Момичета като теб не си падат по момчета като мен.
- Няма момичета като мен - отвръщам. - Аз съм уникална. Гледай да не го забравяш.
Дейвид не бърза да се прибира и решаваме да си вземем нещо за хапване.
- Толкова ми е странно да ям тук без Итън. Били сме заедно горе-долу през целия си живот.
Само че на следващия ден той има тест по физика, а аз трябва да напиша курсова работа и след като обядваме, го оставям пред тях и се прибирам.
Долу няма никого, така че се качвам на горния етаж и заварвам Айви в леглото с айпада.
- Вечеряхме без теб - казва, веднага щом влизам. - Пиле с грах. Мама каза, че си хапнала в някаква закусвалня с Дейвид. Защо не ме взе с теб?
- Съжалявам. Следващия път.
- Вие с Дейвид гаджета ли сте?
- Мисля, че да.
- Каза, че това никога няма да се случи.
- Повярвай ми, Айвс - аз съм също толкова изненадана, че се получи.
- Всеки допуска грешки - механично повтаря друга моя фраза. - Не се чувствай виновна. Но следващия път искам да дойда в закусвалнята.
- Добре. Какво гледаш?
- Забавно клипче с котки.
Не си падам по този тип клипове, но ми се иска да прекарам малко време със сестра си, така че се свивам до нея и го изглеждаме заедно, смеейки се на едни и същи места.
35.
Ако не кажа на Сара за мен и Дейвид, тя определено ще ми се обиди. Затова малко по-късно същата вечер я каня да се видим на по замразен йогурт. Съгласява се, естествено. Хубавото на Сара е, че винаги е готова да зареже домашните за нещо забавно. По ирония на съдбата се виждаме в същото заведение, в което заведохме Айви и Итън на първата им среща. Стомахът ми направо се свива при мисълта, че тогава смятах идеята си за гениална. Каква несправедливост - след всичките тези срещи аз си хванах приятел, а Айви - не. От друга страна, тя никога не е искала приятел и никога няма да поиска.
Сара закъснява с няколко минути, през които аз си пиша с Дейвид, след което си взимаме по купичка замразен йогурт и сядаме на една маса.
Първоначално обсъждаме някакви глупости, докато Сара не се намества на стола си и не се обръща към мен.