Выбрать главу

- Не съм сигурен - отвръща.

- Няма нужда да решаваш сега - казвам бързо, за да из­преваря Дейвид. - Ако искаш, може да останеш още малко и да видиш как ще се чувстваш тогава? Винаги можеш да се прибереш, ако това искаш.

- Това е добра идея - отвръща Итън с облекчение. - Днес е събота, а в събота вечер има пържени картофки и шейк.

- Можем да ти купим пържени картофки и шейк, ако това е единственото, което те задържа тук - казва Дейвид.

- Хей, Итън? Искам да поговоря с Дейвид в коридора за секунда. Имаш ли нещо против? Ще се върнем след ми­нутка.

- Защо? - пита ме.

- Защото ми е гадже.

- О! Сигурно искате да се целунете.

- Няма как да знаеш - отвръщам с усмивка. Но когато издърпвам Дейвид в коридора, където Итън не може да ни чуе, съм всичко друго, но не и усмихната. - Престани. Просто престани.

- Да престана с какво?

- Знаеш с какво. Опитваш се да накараш Итън да нам­рази пансиона.

- Защо бих го направил?

- Нямам представа. Чудех се точно това.

- Ти не познаваш Итън, както аз. Той позволява на хо­рата да го разиграват и да се възползват от него. Тук никой не се грижи за него...

- Шегуваш ли се? Сами е невероятен и се справя чудес­но. А и хората тук изглеждат щастливи, включително Итън. Или поне беше, докато ти не започна да го объркваш.

- Не го обърквам! - изкрещява Дейвид. Добре, че об­щежитието е празно. - Просто му задавам въпроси, за да разбера истината. И тя е, че тук доста неща куцат!

- Доста неща? Като какво? Че спи на горното легло? Дори не се беше сетил да го обмисли, преди ти да го на­правиш на въпрос. И между другото, все някой трябва да спи на горното легло, Дейвид. Обикновено така стоят не­щата с двойните легла.

- И това не трябва да е Итън!

- Все някой трябва да е - вдигам ръце във въздуха от отчаяние. - И защо това да не е Итън? Особено след като току-що е дошъл и останалите момчета вече са спели на другите легла?

- Губиш ми времето - обръща ми гръб той. - Това е единственият ми шанс да видя брат си. Нямаше да те до­веда, ако знаех, че ще ме отвличаш от него, за да спорим за глупости. Ако не спреш да си такава...

- Тогава какво? - пристъпвам, за да го погледна в очи­те. - Какво? Ще скъсаш с мен? Ще ми кажеш, чети се иска да не бях идвала? Какво ще направиш, ако не съм съгласна с всяко едно нещо, което правиш или казваш? Ще се дър­жиш гадно, докато не спечелиш, а аз не загубя?

За един напрегнат момент и двамата мълчим и се взи­раме в очите на другия.

Той се предава пръв. Притваря очи, отстъпва и вдига ръце във въздуха.

- Съжалявам.

- Така и трябва - не се предавам аз.

- Знам. Просто... много ми е трудно. Притеснявам се. Как би се почувствала ти, ако Айви беше на мястото на Итън?

- Ако не си го бях представяла през цялото време, да съм те зарязала още преди час.

Това ми спечелва подкупническа усмивка.

- Хайде - кимва към стаята на Итън. - Да се връщаме.

- Обещаваш ли да престанеш да изкарваш всичко тук ужасно?

- Ако обещаеш да ми простиш, задето се държах като тъпак.

- Става.

Тръгваме обратно към стаята и когато отваряме врата­та, вътре ни очаква хаос.

По целия под има пръснати дрехи, но Итън продължа­ва да хвърля нови и нови от чекмеджетата.

- Какво става? - пита го Дейвид от прага на вратата.

Аз съм зад него и надничам над рамото му.

- Разменям чекмеджетата. Не е честно горните да са за Итън У, затова местя дрехите си в тях. Но първо трябва да извадя всичко. Това е единственият начин.

- Не можеш просто да преместиш дрехите му - казвам. - Трябва първо да го попиташ.

- Но така не е честно. Дейвид ми каза.

- Клоуи е права - казва Дейвид. - Трябва първо да го обсъдим с него и Сами.

- Това не ми го каза! - Итън повишава тон. - Не знаех. Ще загазя ли?

- Не - успокоявам го. - Ще ти помогнем да прибереш дрехите, където им е мястото. Кои са твои и кои са на Итън?

Той се взира в купчините.

- Не съм сигурен - отвръща недоволно.

- Ще разберем - казва спокойно Дейвид и коленичи на пода. - Тези тениски са ми познати.

Аз се разравям в панталоните.

- На тези има етикет Итън Уилсън.

- Е, тогава са на другия Итън - отбелязва Итън малко по-спокойно.

- Мисля, че е така, да.

Успяваме да приберем дрехите обратно в чекмеджета­та - е, вероятно не съвсем точно, но достатъчно.

- Няма проблем, ако иска да задържи горните чекме­джета - казва Итън. Беше се паникьосал, докато дрехите бяха отвън, но вече е много по-добре. - Не ми пука осо­бено.

Дейвид отбягва погледа ми, но изглежда леко засра­мен. И не спори.

 

 

38.

 

Излизаме от общежитието и Итън ни показва фитне­са, където гордо ни информира, че само за месец е удвоил тежестта, която може да вдига. После идва ред на стаята за развлечения, в която има огромна плазма, няколко пинбол и видео игри; компютърната стая и накрая - неговата част от голямата им градина, където Итън отглежда ма­рули и цвекло.