- Не съм сигурен - отвръща.
- Няма нужда да решаваш сега - казвам бързо, за да изпреваря Дейвид. - Ако искаш, може да останеш още малко и да видиш как ще се чувстваш тогава? Винаги можеш да се прибереш, ако това искаш.
- Това е добра идея - отвръща Итън с облекчение. - Днес е събота, а в събота вечер има пържени картофки и шейк.
- Можем да ти купим пържени картофки и шейк, ако това е единственото, което те задържа тук - казва Дейвид.
- Хей, Итън? Искам да поговоря с Дейвид в коридора за секунда. Имаш ли нещо против? Ще се върнем след минутка.
- Защо? - пита ме.
- Защото ми е гадже.
- О! Сигурно искате да се целунете.
- Няма как да знаеш - отвръщам с усмивка. Но когато издърпвам Дейвид в коридора, където Итън не може да ни чуе, съм всичко друго, но не и усмихната. - Престани. Просто престани.
- Да престана с какво?
- Знаеш с какво. Опитваш се да накараш Итън да намрази пансиона.
- Защо бих го направил?
- Нямам представа. Чудех се точно това.
- Ти не познаваш Итън, както аз. Той позволява на хората да го разиграват и да се възползват от него. Тук никой не се грижи за него...
- Шегуваш ли се? Сами е невероятен и се справя чудесно. А и хората тук изглеждат щастливи, включително Итън. Или поне беше, докато ти не започна да го объркваш.
- Не го обърквам! - изкрещява Дейвид. Добре, че общежитието е празно. - Просто му задавам въпроси, за да разбера истината. И тя е, че тук доста неща куцат!
- Доста неща? Като какво? Че спи на горното легло? Дори не се беше сетил да го обмисли, преди ти да го направиш на въпрос. И между другото, все някой трябва да спи на горното легло, Дейвид. Обикновено така стоят нещата с двойните легла.
- И това не трябва да е Итън!
- Все някой трябва да е - вдигам ръце във въздуха от отчаяние. - И защо това да не е Итън? Особено след като току-що е дошъл и останалите момчета вече са спели на другите легла?
- Губиш ми времето - обръща ми гръб той. - Това е единственият ми шанс да видя брат си. Нямаше да те доведа, ако знаех, че ще ме отвличаш от него, за да спорим за глупости. Ако не спреш да си такава...
- Тогава какво? - пристъпвам, за да го погледна в очите. - Какво? Ще скъсаш с мен? Ще ми кажеш, чети се иска да не бях идвала? Какво ще направиш, ако не съм съгласна с всяко едно нещо, което правиш или казваш? Ще се държиш гадно, докато не спечелиш, а аз не загубя?
За един напрегнат момент и двамата мълчим и се взираме в очите на другия.
Той се предава пръв. Притваря очи, отстъпва и вдига ръце във въздуха.
- Съжалявам.
- Така и трябва - не се предавам аз.
- Знам. Просто... много ми е трудно. Притеснявам се. Как би се почувствала ти, ако Айви беше на мястото на Итън?
- Ако не си го бях представяла през цялото време, да съм те зарязала още преди час.
Това ми спечелва подкупническа усмивка.
- Хайде - кимва към стаята на Итън. - Да се връщаме.
- Обещаваш ли да престанеш да изкарваш всичко тук ужасно?
- Ако обещаеш да ми простиш, задето се държах като тъпак.
- Става.
Тръгваме обратно към стаята и когато отваряме вратата, вътре ни очаква хаос.
По целия под има пръснати дрехи, но Итън продължава да хвърля нови и нови от чекмеджетата.
- Какво става? - пита го Дейвид от прага на вратата.
Аз съм зад него и надничам над рамото му.
- Разменям чекмеджетата. Не е честно горните да са за Итън У, затова местя дрехите си в тях. Но първо трябва да извадя всичко. Това е единственият начин.
- Не можеш просто да преместиш дрехите му - казвам. - Трябва първо да го попиташ.
- Но така не е честно. Дейвид ми каза.
- Клоуи е права - казва Дейвид. - Трябва първо да го обсъдим с него и Сами.
- Това не ми го каза! - Итън повишава тон. - Не знаех. Ще загазя ли?
- Не - успокоявам го. - Ще ти помогнем да прибереш дрехите, където им е мястото. Кои са твои и кои са на Итън?
Той се взира в купчините.
- Не съм сигурен - отвръща недоволно.
- Ще разберем - казва спокойно Дейвид и коленичи на пода. - Тези тениски са ми познати.
Аз се разравям в панталоните.
- На тези има етикет Итън Уилсън.
- Е, тогава са на другия Итън - отбелязва Итън малко по-спокойно.
- Мисля, че е така, да.
Успяваме да приберем дрехите обратно в чекмеджетата - е, вероятно не съвсем точно, но достатъчно.
- Няма проблем, ако иска да задържи горните чекмеджета - казва Итън. Беше се паникьосал, докато дрехите бяха отвън, но вече е много по-добре. - Не ми пука особено.
Дейвид отбягва погледа ми, но изглежда леко засрамен. И не спори.
38.
Излизаме от общежитието и Итън ни показва фитнеса, където гордо ни информира, че само за месец е удвоил тежестта, която може да вдига. После идва ред на стаята за развлечения, в която има огромна плазма, няколко пинбол и видео игри; компютърната стая и накрая - неговата част от голямата им градина, където Итън отглежда марули и цвекло.