Не искам да я докарвам до истерия, затова го държа само за минутка-две. Лекичко се подрусвам с него, говоря му глупости и издавам смешни звуци, допирайки устни до бузите му. Сетне го връщам на майка му. Той протяга ръце към мен, сякаш иска още.
- Много те харесва - отбелязва госпожа Фийлдс.
- Очарователен е - заслепявам я с двайсет и четири ка- ратовата си усмивка.
И да, умишлено се опитвам да я накарам да ме харесва и знам, че най-прекият път към постигането на целта е чрез детето й. Но то наистина е очарователно - Кейлъб е страшно сладък и спокоен за бебе. Какво да не му харесваш?
- Иска ми се да започне да говори - казва госпожа Фийлдс и целува челцето му. Той се извърта към мен и аз пощипвам бузките му, за да се засмее. - Знам, че е рано, но ще се почувствам толкова по-добре, ако проговори. Нали знаеш, с тази семейна история.
- На мен ми изглежда съвсем добре. Не мисля, че има за какво да се притесняваш.
- Наистина ли? - светва лицето й.
- Ами да. Той е страхотно бебе. И ще бъде такова, дори и да е аутист.
Не изглежда особено удовлетворена от отговора и макар да се насилва за лека усмивка, когато й предлагам да го подържа отново, тя ме пита дали може да изтича догоре, докато съм с него.
- Разбира се! Няма проблем и да ме ползвате за детегледачка, когато имате работа. Няма нужда да ми плащате, ще бъде забавно.
- Много мило от твоя страна.
Дейвид седи в кухнята, докато аз разговарям с мащехата му, но щом тя излиза от стаята, той се присъединява към мен.
- Направо си безсрамна.
- Стига де. Виж колко е сладък брат ти. Просто го виж.
- Може би е малко сладък - признава, докосвайки крачетата му.
- Направо е перфектен.
- Само да видиш родителите му. И колко често се нааква в памперса.
- И ти щеше да се наакваш в памперса, ако трябваше постоянно да носиш такъв.
- Кой ти каза, че не нося? - Дейвид продължава да си играе с пръстчетата на Кейлъб, докато си говорим, и бебето издава звуци, подобни на говорене и протяга ръчички към лицето на брат си.
- Някога играеш ли си с него?
- Всъщност не. С Итън обикновено си бяхме двамата.
И мисля, че това допадаше на Марто. Аутизмът може да се окаже заразен.
- Е, сега Итън го няма и можеш да прекарваш малко повече време с него. Все пак детето има потенциал да стане нормално човешко същество.
- Тогава не би трябвало да се навърта около мен. Ще го съсипя.
- Не, няма. Ти си прекрасен брат.
- Само това ли? - поглежда ме тъжно. - Мислех си и че съм страхотно гадже.
- Е, ставаш - вдигам рамене.
- Търсиш си работа, нали? - пита ме Рон една вечер. - Искаш ли да работиш за мен?
- И да правя какво?
- Рецепционистка - ще заместваш майка ти, докато е с Айви. Може да идваш след училище и да оставаш до шест. Това много ще облекчи и майка ти, и мен.
Имам нужда от парите, а не са ми се обадили от другите места. Мама, естествено, е въодушевена от идеята - дали защото иска да се разбирам с Рон, или защото това означава, че следобедите й ще са свободни (а може би и двете). Така че приемам предложението му.
Работата е лесна. Просто вдигам телефона, раздавам формуляри на хората, а после въвеждам попълнената информация в базата данни. Скучно е, но успявам да пиша голяма част от домашните си на работа, което означава, че след вечеря, мога да се виждам с Дейвид - след заминаването на Итън той разполага с неограничено свободно време.
Един следобед се разиграва малък екшън с пациент, който излиза от кабинета на Рон, псувайки. Крещи, че Рон е повредил рамото му и ще го съди.
Пастрокът ми излиза след него. Не изглежда особено щастлив, но запазва спокойствие и обяснява, че лечението му е правилно и очаква заплащане за услугите си.
- Адвокатът ми ще се свърже с вас! - казва мъжът на излизане от сградата.
Той е последният пациент за деня.
Докато с Рон се прибираме към вкъщи, решавам да го питам дали мисли, че човекът наистина ще го съди.
- Вероятно не - казва изморено. - Просто не иска да си плати. Идва от месеци, без да плаща сеансите, и днес го притиснах. И изведнъж рамото много го заболя.
- Няма ли ти да го съдиш?
- Не си струва. Прекалено е скъпо и изтощително.
- И ще се измъкне, без да ти е платил? Това е отвратително.
- Да. Но какво можеш да направиш?
За пръв път не го съдя, когато си сипва голяма чаша вино вкъщи. Вместо това изсипвам пакетче печени бадеми в купичка и му я занасям. Знам, че ги обича с виното си.
41.
С Дейвид вече сме посещавали Итън няколко пъти, когато Айви ме моли да дойде с нас. Първоначално Дейвид не е убеден, че идеята е добра, защото не иска Итън да се натъжава. Но след няколко седмици брат му гордо обявява, че с Джулия официално са гаджета, така че Айви все пак може да дойде с нас.