Чудя се как гледа училището на физическата страна на връзките и дали оставят Джулия и Итън насаме. Поне този път това не е мой проблем.
Когато Айви поздравява Итън, той поставя ръка около раменете на Джулия. Погледът на сестра ми е напълно безизразен.
След още няколко седмици тя ще стане на двайсет и една и ще можем да изведем Итън от кампуса, но засега решаваме да поиграем на пинг понг и видеоигри в стаята за забавления. Айви е срамежлива с останалите ученици, но не изглежда разтревожена - или поне не колкото обикновено.
С течение на посещенията ни доста се сближихме със Сами - и колкото повече го опознавам, толкова повече го харесвам. Разказвала съм му много за Айви и той се опитва да я приобщи към няколко групови активности, но тя не се отделя от мен и само клати глава. Напът за вкъщи я питам какво мисли за училището.
- Не обичам пинг понг. Топката все пада на земята и трябва да я вдигам.
- Но харесва ли ти как учениците живеят заедно? И са самостоятелни?
- Не знам. Не е като вкъщи.
- Да, повече прилича на колеж.
Тя замълчава за момент, след което казва:
- Харесва ми вкъщи.
Не знам какво ще стане занапред и дали Айви някога ще иска да остави сигурността на стаята ни, на леглото й, на телевизора в хола. Итън се чувства чудесно далеч от вкъщи, но той винаги е бил по-голям авантюрист от нея, а и мащехата му искаше да го разкара, докато мама все повтаря, че не може да понесе мисълта, че и двете ще изчезнем от семейното гнездо.
Записвам ни на курс по грънчарство в Санта Моника и на нея сякаш й харесва да ходим. Не мисля, че някоя от нас ще вземе награда за изкуство, но се забавляваме с грозните си, безполезни вази.
Все още ми се иска Айви да си намери кого да обича. Някой, който да отвръща на любовта й. В нея се крие толкова голямо и добро сърце. Просто трябва да намерим млада лесбийка с аутизъм, която обича замразен йогурт и гледа много телевизия.
Вероятно няма да бъде лесно, но не търсим Светия Граал все пак.
В крайна сметка Айви се оказва по-активна в търсенето. Присъединява се към фейсбук група за млади хора с аутизъм и коментира нечий статус - за това как „Закон и ред: Специални разследвания“ е по-добър сериал от оригиналния „Закон и ред“. Момиче на име Одри се съгласява с нея и двете започват да си разменят коментари. След това си предлагат приятелство и пренасят разговора на лични съобщения. Съвсем скоро Айви непрекъснато казва как „Одри мисли, че“ и „Одри казва, че“ Няма съмнение, че Одри вече е нейният гуру.
Питам Айви дали Одри е гей и тя казва, че не знае, дали трябвало да я пита? Съветвам я да изчака още малко. Не искам да губи още едно истинско приятелство, макар и онлайн. Одри живее сравнително наблизо - във Фресно - и се замислям, че при някое от посещенията на Итън можем да заведем Айви да се види с приятелката си. Предлагам й го, но тя отвръща, че все още не е готова за това.
И я разбирам - ако на живо срещата им протече странно, това ще развали досегашните им отношения, а с течение на времето те стават все по-важни за нея.
Така че ще изчакаме още малко. Но независимо кога Айви реши, че е готова да отиде - където и да реши, че е готова да отиде - аз ще я заведа.
Нещата, които трябваше да знам
Клер Лазебник
Американска, първо издание
Преводач: Илияна Бенова - Бени
Редактор: Нина Матеева
Коректор: Александра Живкова
Печатница: Мултипринт
Печатни коли: 16 Издава: Orangе Вооks
***
Сканиране, разпознаване,
обработка,форматиране - Chezira 2022