Тя се засмя високо — беше неочаквано добра слушателка.
— Е, доволна съм, че на седалката до мен не е така тясно.
— Аз пък не съм — на свой ред се усмихна той.
Репликата му я накара отново да се изсмее звънко.
Двамата завиха по улица с голяма административна сграда от едната страна и редица безлични постройки от другата.
— Това е директорската улица — обясни разводачката му. — Офисът на м-р Регенстайн и на някои от висшите служители на студиото са в голямото здание, а по-малките са за продуценти на договори, за фирми подизпълнителки, и естествено, за сценаристи и актьори.
— Актьорите имат офиси?
Тя кимна:
— Почакай да видиш този на Ванс. Сега сме на път за площадка десет. Ванс има да снима ключова сцена и реши, че може да ти е интересно.
— Сигурен съм, че ще ми бъде.
Тя зави по тясна уличка и мина покрай няколко огромни постройки с формата на хангари, всяка с голям номер на фасадата. Спряха пред номер 10, Бети паркира количката и двамата влязоха през странична врата, охранявана от пазач. В мига, в който влязоха, иззвъня силен звънец, няколко души едновременно изкрещяха „Тишина!!!“ и Бети предупредително вдигна пръст до устните си. Дръпна го за ръката покрай купчини оборудване и Стоун с изумление видя пред себе си истинска ферма от Ню Ингланд, издигната в центъра на работна площадка, заобиколена от поне една стъпка пресен сняг. Докато съзерцаваше, някой отнякъде изкрещя поредица команди, завършили с „Екшън!“, след което се появи кола, спря пред дома, от нея слезе Ванс Колдър и натоварен с половин дузина ярко оцветени пакети изкачи стъпалата, отвори вратата, влезе и я затвори зад себе си.
— Стоп! — изкрещя невидим глас. — Проявете това! Следващ епизод, сцена единайсет, задния двор!
— Виждал съм тази къща някъде — заяви Стоун.
— Вероятно, това е доста точно копие на къща от околия Личфийлд, Кънектикът.
— Защо не заснемат каквото искат направо там? Няма ли да е много по-евтино, отколкото да го строят тук?
— Изобщо не е така! Тук режисьорът има пълен контрол над всичко — време, светлина, сняг. Не му се налага да чака всички променливи величини да достигнат желаните стойности, а когато стане готов за вътрешни снимки, стените се свалят веднага, откривайки достъп до дневните, кухнята и така нататък, като камерата може направо да влезе у дома. Повярвай ми, тези хора са се научили да правят пари от такива къщи.
— Ще ти повярвам.
— Сега подготвят за снимки задния двор, искаш ли да влезеш вътре?
— Да.
Тя тръгна напред по входната алея и през вратата. Влязоха в антрето, после се озоваха в просторна, уютно обзаведена дневна. Тук имаше лавици с книги, картини, списания върху масичката за кафе, а в камината весело пърпореше огън.
— Забележи, че вратите са по-широки от общоприетото — обърна му внимание Бети. — Това е така, за да може камерата да следва безпрепятствено актьорите из стаите.
— Удивително — каза Стоун, докато се оглеждаше. — Човек има усещането, че може направо да се нанесе да живее тук.
— Би могло — потвърди Бети. — Банята е напълно функционална, а четката ти за зъби сигурно вече се намира в аптечката.
Тя го поведе към кухнята и отвори хладилника. Беше пълен с храна, част от нея започната. Отидоха до задната врата и погледнаха навън в двора. Три малки деца вече бяха на „снега“ редом с голям снежен човек. Ванс Колдър седеше встрани на сгъваем стол и четеше сценария. Някой изкрещя поредната заповед, Колдър стана и влезе в къщата.
— Здрасти, Стоун — каза той и му подаде ръка. — Радвам се, че дойде. Сега двамата с Бети влезте в дневната, иначе ще попаднете в кадър.
Стоун последва Бети, която излезе от кухнята и мина в дневната. Посочи й подноса с подредени бутилки.
— Ако не беше толкова рано, бих очаквал да ми предложиш нещо за пиене — подметна той.
— Няма да ти хареса — отговори му тя. — Всичко е чай или вода. — После го погледна с откровен интерес: — Та какво те води тук? Изпусна Арингтън. Предполагам знаеш, че тя се върна на Източното крайбрежие, за да посети семейството си?
— Нямах какво друго да правя — излъга с лекота Стоун. — Току-що приключих случай и се чудех с какво да се заловя.
— „Случай“? Значи все още си полицай?
— Не, вече съм адвокат.
— Какъв адвокат?