— Обещавам — сериозно каза Стоун.
Суимс мушна дискретно в джоба на сакото му визитната си картичка.
— Искам да ми се обадиш утре сутринта — рано! — след което ще излезем да хапнем и ще поговорим за бъдещето, което ти предстои. Повярвай ми, то е много светло, но аз не бих искал да развалям настроението на скъпия ни домакин с делови разговори у дома му. — Той му отдаде чест по скаутски и тръгна да търси сервитьор.
Най-сетне Стоун можеше да се огледа за Бети Саутард, която продължаваше да разговаря с единствената непридружавана от кавалер дама сред гостите.
— Здрасти — топло го поздрави Бети. — Стоун, това е Арлийн Майкълс от „Холивуд рипортър“.
— А, значи вие сте новият актьор в града — възкликна жената, докато се здрависваха. — Чух за пробните ви снимки.
Стоун поклати глава.
— Опасявам се, че те ще ми донесат много притеснения — каза той.
— Боже мой, какво притеснително може да има в това? Нали видях как Фред Суимс ви облъчва с чара си. А той, имайте предвид, е от най-добрите — трудно е да изберете по-добър личен агент от него. Мечтите ви са на път да се сбъднат.
— Опасявам се, че мечтите ми се носят в по-различна посока. Аз съм адвокат и бих желал да огранича актьорската си игра до съдебната зала.
— Но нали точно такава е и ролята ти — намеси се Бети. — Хората останаха снощи, за да свършат с декора — по график сцената трябваше да се заснеме след три седмици, но предполагам Лу Регенстайн наистина е искал да те има в тази роля, докато си тук.
Стоун се изненада. Регенстайн му бе казал, че сцената е планирана за утрешния ден.
— Целият епизод силно ме смущава — призна Стоун.
Арлийн Майкълс внезапно извади репортерския си бележник.
— Вие сте нюйоркски адвокат?
— Да.
— Живял сте известно време с Арингтън.
— Живея в собствената си къща — отговори той. — Двамата с Арингтън сме добри приятели.
— Е, „добри приятели“ е израз, който в този град може да означава много неща — отбеляза тя, пишейки, без да спира. — Това първата ви роля в киното ли е?
— О, да.
— Сигурен ли сте?
— Мисля, че бих запомнил евентуално участие в снимки.
— Кажете ми, как се чувства Ванс в присъствието на старата любов на Барингтън.
— Мисля, че трябва да попитате Ванс за това — аз съм тук по негова покана.
— Опознаване между двама мъже, докато съпругата я няма.
— Не бях мислил за ситуацията по този начин — каза Стоун.
— Арлийн! — намеси се Бети. — Защо измъчваш Стоун?
— Такава ми е работата, миличка — отговори Майкълс. — Какви са първите ти впечатления от Ел Ей, Стоун?
— Изненадан съм в положителна посока — каза Стоун и огледа хола.
— Е, не всичко изглежда точно така — каза тя. — Аз специално идвам тук за пръв път и също съм впечатлена. Ванс не е известен с чести покани към журналистите.
— Арлийн, знаеш колко много държи на личния си живот Ванс — обади се Бети.
— Човек би казал, че направо е свенлив.
— Да, може да се каже така. Мисля, ще ти бъде приятно да научиш, че си първият репортер в този дом от години насам.
— Е, да не преувеличаваме, нямаше ли материал за къщата в „Аркитекчъръл Дайджест“ миналата година?
— Не е същото.
Стоун хвана Бети подръка и я дръпна встрани.
— Арлийн, би ли ни извинила само за секунда. Има нещо, което трябва да обсъдя с Бети.
— Разбира се — отговори Майкълс.
Стоун застана нарочно с гръб към нея.
— Доколкото разбирам, приемите в Ел Ей приключват рано — попита той.
— Винаги — каза Бети. — Това е град на ранобудници, всички започват работа призори.
— Съгласна ли си да пием по едно след това?
— Добре, но и аз трябва да ставам рано. Нека се срещнем в бара на „Бел Еър Хотел“ — предложи тя.
— Чудесно.
— Сега да се върнем при Арлийн, защото не искам да си тръгне оттук разочарована.
Те се обърнаха, но репортерката я нямаше — тя вече бе заклещила Ванс в ъгъла и само иззвъняването на сребърния звънец можа да го спаси.
— Вечерята е сервирана — съобщи икономът филипинец.
Тълпата, нараснала след идването на Стоун, се изнесе през задната врата към широката тераса, където бяха подредени маси за по осем души. Стоун намери картичката с името си и установи, че е разпределен между Барбара Стърмак и някакъв мъж, който също като него бе дошъл на партито сам. Помогна на мисис Стърмак със стола и се обърна към мъжа.