— И как така е концентрирал тази власт в ръцете си?
— Имал е нещо общо с профсъюзите.
— Какви профсъюзи?
— Професионалните гилдии, сдружения, синдикати — онези, в които членуват всички технически лица. Създал си е репутацията на човек, който е способен да разреши най-заплетените преговори. Представител е на поне два от тези профсъюзи… не помня кои точно… Това е всичко, което знам за него… е, освен че двамата с Ванс са много близки. Мога по-добре от останалите да кажа с кого Ванс е наистина близък, съдейки как приема телефонните обаждания. Когато се обади Дейвид Стърмак, Ванс изоставя всичко. Единственият друг, който се радва на такова внимание, е Лу Регенстайн. Третият в момента… си ти.
— Аз ли?
— О, ти определено си в горещия списък.
— Искаш да кажеш в момента?
— Е, никой не остава вечно в този списък на Ванс, но точно в момента ти си в него. — Тя смръщи вежди. — И защо е така, Стоун?
— Убий ме, не мога да ти кажа — честно отговори Стоун.
— Да, добре. Знам, че има някаква връзка с Арингтън, но още не мога да съобразя каква точно.
— Не съм разговарял с Арингтън от месеци.
Е, не бяха много месеци, но все пак повече от един.
— И няма да ми кажеш, така ли?
— Аз съм адвокат, Бети — отговори той, — и някои неща трябва да останат.
— Разбирам — потупа го тя по ръката. — И аз съм поставена пред подобни ограничения. Когато някой работи за Ванс, конфиденциалността е нещо, което се подразбира и високо се цени. Трябва да знаеш, че ако Ванс се хване за сърцето и тупне на място, половината град ще се нареди на опашка да ми предлага работа още преди да са пристигнали от бърза помощ. Но ако си позволя да кажа нещо за него, без да…
— Схващам — каза той.
— Значи и двамата се разбираме добре. — Тя се усмихна. Правеше го често и страхотно й отиваше.
— Ще ми дадеш ли един съвет? — погледна я той.
— Разбира се.
— Трябва ли наистина да приема тази роля, която така упорито ми предлагат?
Тя сложи ръка върху гърдите си.
— Мили боже! Ако не го направиш, Лу Регенстайн ще получи удар. Имай предвид, че при него това става без много шум: той просто повдига вежда и от този момент нататък не можеш да си направиш резервация за вечерта в нито един ресторант на града.
— Значи нямам избор?
Този път сложи ръка на бузата му.
— Не го приемай толкова трагично, малкия — в края на краищата става дума само за малко слава и пари. Повечето мъже биха се вкопчили в подобен шанс. — Тя понижи глас: — И повечето мъже досега да ми бяха предложили.
— Много сте смела, госпожице!
— Утре по това време вече всяка жена в „Центурион Студиос“ ще ти се е предложила… следователно трябва да побързам.
— Аз живея съвсем наблизо.
— Защо не ми покажеш…
Стоун подписа сметката, двамата излязоха от бара и тръгнаха към апартамента му. Тя сложи ръката си в неговата, но никой от двамата не проговори. Във въздуха висеше някакво очакване.
В апартамента светеше мека светлина и тя веднага се запъти към спалнята, разхвърляйки дрехи и бельо по пътя. Под вратата имаше подпъхнат плик, но в момента Стоун се вълнуваше от съвсем други неща. Пусна плика на нощната масичка до леглото и се залови със своите копчета.
Тя успя да се съблече първа.
— Не гаси — помоли и дръпна настрани покривката на леглото и горния чаршаф.
Послуша я.
Тя легна и сложи ръце зад главата си. Слънчевият загар по тялото й беше равен, без бели места — нещо, което не можеше да се види в Ню Йорк.
— Аз съм първа — отсече тя.
Той започна от гърдите й и бавно продължи надолу. Тя остана скръстила ръце на тила си, докато не стигне до края. Тогава впи пръсти в косата му и започна тихо да стене.
А след това дойде неговият ред. И чакането си заслужаваше.
9.
Стоун се събуди бавно. В първия момент не можа да се ориентира в непознатата стая. Леглото беше разбъркано, постилки и чаршафи лежаха от двете страни. Беше сам. Протегна се и се замисли за приятно протеклата нощ. Телефонът иззвъня и той подскочи. Часовникът на масичката показваше шест и половина. Сграбчи слушалката.