— Има още нещо, което ме тревожи: той каза, че част от бизнеса му била в Ню Йорк — малко недвижима собственост, няколко ресторанта — но от друга страна, подметна, че сегашните му адвокати получавали над милион долара годишно от него. Нещо не се връзва, не мислиш ли?
— Така е. Ако плаща по милион долара годишно на адвокати, или върши голям бизнес тук, или има сериозни неприятности. На твое място бих го подпитал невинно по този въпрос.
— Ще го направя. Освен това ми каза, че ако работя за него, съм щял да имам изгодни възможности за инвестиране.
— Бих бил крайно внимателен в това отношение, момчето ми — сториш ли го, рискуваш да те изправят пред съдебно жури, или най-малкото пред сенатска комисия, разследваща нещо сериозно. За каквато и инвестиция да стане дума, увери се на всяка цена, че е абсолютно чиста.
— Аз още не съм решил дали да се захвана с него. Що за име е това Стърмак всъщност?
— Той е шведски евреин… ако си готов да му повярваш.
— Предполагам, че евреи има навсякъде. Защо да няма и в Швеция?
— Защо не, наистина. Доколкото ми е известно, дядото на Стърмак бил едър търговец на риба в Стокхолм, но неговият син Мо нещо загазил, и то сериозно — май убил някого — така че се наложило да избяга от страната. Запрашил към Ню Йорк, благодарение на някакви семейни връзки се запознал с Мейр Лански и… това се оказало любов от пръв поглед.
— Между другото, на вечерята се запознах с един друг тип, който ми се стори малко странен. Казва се Онофрио Иполито. Името говори ли ти нещо?
— Банкер е. Доколкото ми е известно — почтен.
— Странно, той повече ми се стори човек на мафията.
— Стоун, бил си полицай прекалено дълго. Не всеки с италианско име е мафиот.
— Да, знам…
— Кажи ми сега какво правиш в Ел Ей?
— О, играя във филм.
— Какво!?
— Вчера имах пробни снимки и ме одобриха. Както изглежда, сега съм изгряващата звезда на града.
— Окей, явно не искаш да ми кажеш, така че да приключваме.
— Не се шегувам, Бил — каза Стоун, но Егерс вече бе затворил.
Взе душ и си поръча закуска, но когато сервитьорът пристигна, Стоун видя на масичката за кафе в дневната оставен плик. Разпечати го и намери вътре сценарий. Е, най-сетне малко работа за вършене, каза си той.
Старателно прегледа репликите си през следващия един час и в един момент телефонът иззвъня.
— Ало?
— Стоун Барингтън?
— Да.
— Казвам се Боби Рутън и отговарям за гардероба в „Извън съда“.
— Добре, как сте.
— Пришпорен, както обикновено. Вижте, отделът ни не е готов да изработи облекло така набързо за прокурорската роля, която играете, така че трябва да намерим палиативно решение.
— Окей.
— Какви костюми и ризи носите нормално?
— Костюми на Ралф Лорън — „Пърпъл Лейбъл“, когато мога да си ги позволя. Ризи на „Търнбул енд Асър“.
— Да, имат ги в „Нейман“. Кой размер?
— Четиридесет и втори за костюма, трябва само да се оправи дължината на крачолите.
— А ризите?
— Шестнайсет, дължините на ръкавите на „Търнбул енд Асър“ са еднакви.
— Размер на обувките?
— Десет.
— Записах всичко. Ще имаме нещо за проба, когато дойдете в студиото в единайсет. Бельото си е ваша грижа, но помнете, че винаги може да ви удари трамвай, така че… не карайте майка ви да се черви после.
Стоун се засмя.
— Ще се видим в единайсет — и остави слушалката. — Господи — каза той на глас, — май вече не съм в Канзас.
10.
Стоун пристигна в „Центурион Студиос“ и този път охраната на портала разполагаше с името му. Дадоха му пропуск за паркинга с надпис „ВИП“ и го информираха, че трябва да се яви на площадка дванайсет. Следвайки маршрута от вчерашния ден, той намери пътя до голямата сграда и паркира мерцедеса в запазеното за ВИП-ове място. На вратата за площадката го чакаше младеж на около двайсетина години.
— Стоун Барингтън?
— Това съм аз.
— Казвам се Тим Корбин и съм помощник-мениджър на продукцията. Възложено ми е да ви ориентирам, а после да ви заведа в гардеробната и гримьорната. Следвайте ме. — Момчето зави в тясна уличка между площадките, изрови от джоба си ключ и отключи вратата на средно голяма каравана. — Това е номер двайсет и едно и е ваша, докато сте в екипа.
Стоун последва Корбин вътре. Имаше дневна, спалня, кухненски бокс, тоалетна и малка стаичка с бюро, телефон и факс апарат. Хладилникът бе зареден с минерална вода, сокове и плодове.