— Не, сър, само каза, че ще опита да се обади по-късно.
— Нямате ли към вашата централа система за идентификация на обаждащия се?
— Имаме, сър, но я използваме рядко.
— Добре, много ви моля да отбележите, че за всички бъдещи съобщения на мое име искам и номера на лицето, което ме търси.
— Добре, сър, ще се съобразя с това и ще предупредя останалите смени.
— Благодаря ви.
Стоун върна слушалката на вилката. Ванс се бе оказал прав — появата на името му във вестниците бе довела до резултат. Защо не си бе у дома, когато бе позвънила? Направи си питие от минибара, намери по телевизията новини и се загледа с празен поглед, без да възприема нищо от казаното. Когато осъзна, че чашата му е празна, отиде в банята, пусна горещата вода и остана под топлата струя, давайки възможност на мускулите си да се отпуснат. Спря водата и чу телефонът да звъни. Сграбчи кърпата и изтича в спалнята, но точно когато посегна към слушалката, звъненето престана.
— По дяволите! — изкрещя той в пространството. Позвъни на операторката: — Чух да се звъни, но бях в банята. Кой беше?
— Да, м-р Барингтън, беше отново младата дама. Тя не искаше да остави номера си, но аз го взех от системата за идентификация. — Тя му продиктува номера и той си го записа. — Името, което се появи на екрана, беше „При Грималди“, според мен ресторант. Портиерът ще знае.
— Моля ви, свържете ме с портиера.
— Портиерът слуша.
— Обажда се Стоун Барингтън. Знаете ли ресторант в Ел Ей на име „При Грималди“? — и той даде телефонния номер.
— Да, сър — има такъв, мисля на Санта Моника Булевард, макар че отдавна не съм резервирал там маса за гост на хотела. Заведението е малко старомодно и не е шик — това, което се търси в момента.
— Запазете ми маса там за осем.
— Разбира се, сър. За колко души?
— А-а… за двама.
— Ще резервирам и ще ви се обадя, ако има проблем.
— Благодаря. На излизане ще мина да взема адреса.
Той остави слушалката, замисли се за момент, бръкна в джоба си, извади листче и набра номера.
— Ало?
— Бети? Стоун се обажда.
— Здрасти, точно си мислех за теб.
— Явно телепатия. Свободна ли си за вечеря?
— Разбира се.
— Къде живееш?
— В Бевърли Хилс, но не е ли по-добре да дойда при теб в „Бел Еър“?
— Става. Осем без петнайсет?
— Идеално. Ще те чакам на паркинга. Искаш ли да направя някъде резервация? Винаги мога да използвам името на Ванс.
— Не е нужно. Ще се видим в осем без петнайсет. — Той затвори и започна да се облича.
Бети седна отпред при него и го дари с влажна целувка по бузата.
— Къде отиваме?
— В едно заведение на Санта Моника. Казва се „При Грималди“.
— Не съм чувала за него — замислено каза тя, — а не мислех, че в Ел Ей има ресторант, за който да не съм чувала. — Тя погледна адреса на листчето в ръката му. — Това ми се струва близо до плажа. Защо не използваме магистралата?
Следвайки указанията й, Стоун бързо намери заведението, чийто вход се намираше в малка пряка на Санта Моника Булевард.
— Кой ти каза за това място? — намръщено попита Бети, докато вървяха към стъклената врата, покрита със стикери за приеманите кредитни карти.
— Ще ти обясня по-късно — каза той и задържа кавалерски вратата пред нея.
Спуснаха се по стълбище, което стигаше до просторен салон в сутерена. Половината от масите бяха вече заети, таванът беше нисък, декорът натруфен — релефни тапети, тежки драперии от брокат навсякъде, където погледнеха. Стоун даде името си на салонния управител и той ги заведе до банкетна маса в центъра на заведението. Седнаха един до друг с гръб към стената.
— Украсата е като извадена от 50-те — огледа се Бети. — Прилича ми на декор от черно-бял филм на „Уорнър Брадърс“. — Появи се сервитьор и им връчи тежко, подвързано в кадифе меню. — Това сигурно тежи пет килограма — отбеляза тя.
Стоун разтвори менюто и се смая от изобилието ястия, представящи сякаш всички региони на Италия.
— Сигурен съм, че никога не съм виждал подобно нещо — призна той.
Сервитьорът донесе напитките.
— Дайте ни още малко време — помоли го Стоун. — Менюто е прекалено голямо.
— Искате ли да ви помогна? — предложи услугите си сервитьорът.
— Моля.
— Специалитет на заведението е заек в сметанов сос, а и всички спагети са великолепни.