Выбрать главу

Сервитьорът донесе основното ястие и Стоун опита виното.

— Абсолютно фантастично — погледна той сервитьора.

— Разбира се — безстрастно отговори мъжът и наля в чашите.

Стоун вкуси от заека.

— Нямам думи — каза той.

— И аз — съгласи се Бети, опитвайки спагетите. — Ама защо никой не знае за това заведение?

— Предпочитаме да бъде така — обясни лаконично сервитьорът и ги остави.

— Нормалният човек би помислил, че всички трябва да знаят за това място и че собствениците биха искали да са известни — каза Стоун.

— Боже господи, виното е прекрасно!

Стоун си отбеляза името.

— Ще си поръчам за дома.

— Аз пък ще си поръчам за дома готвача — извика Бети и напъха още спагети в устата си. — Мога да го направя мнооооого щастлив.

— Внимание — прошепна Стоун. — Един от ония идва насам. — Той се концентрира върху заека, докато мъжът минаваше покрай масата им, за да се скрие в коридора, започващ в дъното на ресторанта. — Гледаше право в мен… дали ме е познал?

— Глупости, Стоун — възрази му тя, — човекът гледаше към мен.

— О! Интересно какво ли има там, в дъното.

— Тоалетната, не виждаш ли знака?

Стоун проследи с поглед връщането на мъжа.

— Права си, интересуваш го ти.

— Свикнала съм с такива погледи — каза тя и завъртя около вилицата си последните спагети. — Ще ти кажа, че за пръв път от десет години насам си изяждам яденето в ресторант — и преглътна с наслаждение. — Ако ме доведеш тук още един-два пъти, мога да се явя за ролята на Роузен3.

Появи се келнерът и започна да отсервира.

— Ще опитате ли нашия чийзкейк? — попита той.

— Не казвайте нито дума повече! — спря го Бети с вдигане на ръка. — Чувствам, че пълнея само като слушам.

— Двойно еспресо — поръча Стоун.

— За мен капучино — каза тя.

Сервитьорът ги остави.

— Ще ми се да поразгледам отзад — каза Стоун и се надигна от мястото си.

— Ти луд ли си? — хвана го за ръкава тя.

— Просто отивам до тоалетната — успокои я той. — Ще се върна след две минути.

Отправи се към задния коридор, влезе в него и се огледа. Мина покрай кухнята и стигна до вратата на мъжката тоалетна. Надникна вътре, установи, че е празна и продължи нататък по коридора, където видя врата, на която пишеше „Само за персонала“. Погледна през рамо и влезе през вратата.

Озова се в склад. Покрай едната стена бяха наредени хладилници, а на другата имаше полици. В центъра на помещението, на пода стояха празни кашони със залепнали по тях остатъци от зеленчуци. Стоун отиде в дъното на стаята, намери входа на друга тоалетна, а срещу нея — врата на малък офис.

— Ей! — извика плътен глас.

Стоун се извърна. Грамаден мъж в бяла униформа на готвач стоеше на няколко крачки зад него.

— Търся тоалетната — обясни той на мъжа и в същия миг зърна нещо познато на пода между себе си и краката на грамадата.

— Минали сте покрай нея — каза онзи. — Елате, ще ви покажа. — Той се обърна и излезе от склада.

Стоун бързо се наведе, взе малкия предмет и го пъхна в джоба си.

— Ето тук — каза мъжът.

— Благодаря, извинявам се за безпокойството — отговори Стоун и отвори вратата на тоалетната.

— Няма проблем.

Стоун влезе и се озова заедно с друг от компанията на Иполито, застанал пред единия от двата писоара. Стоун зае позиция пред другия. Мъжът не му обръщаше никакво внимание, по начина, по който непознати пикаят в обществена тоалетна. Стоун изми ръцете си и се върна при масата.

— Е?

— Хванаха ме в склада — кратко обясни той.

— Изпий си кафето и да се махаме оттук — напрегнато прошепна Бети.

Стоун отпи от кафето и бръкна в джоба си.

— Но намерих нещо все пак — доволно каза той и го вдигна, за да го види.

— Кибрит? Е, поздравления, спечели калифорнийската лотария!

— Защо не погледнеш откъде е?

Тя не погледна.

— Ти ми кажи.

— Това е кибрит от „При Илейн“ — каза той.

— Да се махаме оттук!

Пътуваха към „Бел Еър“ със свален гюрук и се наслаждаваха на пустинния въздух.

— „При Илейн“ е заведение в Ню Йорк, предполагам? — попита го тя.

— Точно така. Арингтън и аз прекарвахме там доста време и тя имаше навика да си взема кибритчета с шепи.

вернуться

3

Забавно американско телевизионно шоу, разказващо за живота на работническо семейство, в което актрисата Роузен Арнолд (доста пълна) играе главната роля. — Б.пр.