— Доста изчерпателна оценка според мен.
— Но какви са слабостите му?
— Лични? Делови?
— И двата вида.
— Добре, в личен план той не е толкова добър любовник като теб, например.
Стоун се изсмя:
— Поласкан съм. Значи между вас двамата е имало нещо?
— Не бих го нарекла връзка. Ванс, предполагам, е спал поне веднъж с всяка жена, която познава.
— А ти колко пъти спа с него?
— Мисля, че навлизаме в моя личен живот.
— Да, права си, извинявам се.
— Точно една дузина пъти — каза тя. — Знам, защото ги броих.
— И защо спряхте?
— Той спря. Желанието беше негово.
— Защо негово?
— Защото той е филмовата звезда.
— Това означава ли, че е повече от човек?
— В този град, да. Ти май нищо не знаеш за кинозвездите, а?
— Не, Ванс е единственият, с когото някога съм разговарял.
— Нека тогава ти разкажа някои неща за тях.
— Разкажи ми.
— В този град има няколко вида власт, но най-важната от всички е властта да направиш някого звезда. Следват личното влияние, богатството, красотата, сексуалният магнетизъм и накрая идва властта да кажеш някому да върви да се шиба и той да направи точно това. Ванс е един от малкото в нашия град, който притежава всички видове власт, и то с излишък. Дори хора като Дейвид Стърмак или Лу Регенстайн не притежават всичките. Филмовите звезди са егоцентрични по начин, непонятен за обикновените хора. Приятели, съпруги, деца — всички тези хора идват на второ място след Кариерата, което означава самата звезда. Звездата се възприема по този начин без сянка от свян, вина или съмнение, защото прекрасно съзнава, че всичко зависи от Кариерата: какви приятели ще има, каква подкрепа ще получи в семейството си и каква защита ще може да осигури на децата си. Следователно всяко решение се взема, след като се зададе въпросът „Доколко ще ми бъде изгодно това?“. Не говоря за импулсивните решения — говоря за всички решения! „Къде ще вечерям довечера?“ например се трансформира в „Къде трябва да бъда видян, за да може това да бъде максимално изгодно за мен?“.
— Предполагам, говориш сериозно? — попита Стоун.
— Абсолютно. И ако по този начин трябва да се вземат и по-дребните решения — относителната топлина, с която поздравяваш някого, къде да си паркираш колата, в кой точно момент да отидеш в тоалетната — можеш да си представи какво усилие се влага във вземането на голямо решение от рода на това, в кой филм да се снимаш. Първият въпрос, който всяка филмова звезда си задава, като отвори някакъв сценарий, е „Ще придвижи ли това кариерата ми напред?“.
— Това не е лишено от здрав смисъл според мен.
— Разбира се, че не е. Всичко, което придвижва кариерата напред, има смисъл. Точно поради тази причина, когато една филмова звезда получи сценарий, с нея започват да се случват най-странни неща: сцени, написани за други актьори, внезапно се пренаписват за звездата, една-единствена запомняща се дума, сложена в устата на друг актьор, се взема и се дава на звездата, хвърчат глави на продуценти и режисьори, някои второстепенни актьори получават честта да бъдат показани в едър план, други — не, целият гардероб на звездата се пренася завинаги в дома му. Между другото май и ти намаза от това отношение. — Стоун се засмя. — Започваш ли да схващаш какво искам да ти кажа?
— Мисля, че да. Ако съпругата на звездата изчезне, първата му реакция е да се разтревожи какво ще напишат по този въпрос таблоидите.
— Бързо схващаш, приятелю.
— И всяко действие, което звездата предприеме по отношение на изчезването, е премислено така, че да не му навреди по никакъв начин.
— Ти току-що защити докторат върху Холивуд, мой човек.
15.
Стоун се събуди без лявата си ръка. Леглото беше обляно в слънчева светлина, гръдният му кош бе покрит с дълги червени косми, а лявата му ръка я нямаше. Трябваха му няколко секунди, за да разбере, че върху нея лежи Бети. Той внимателно я освободи и започна да свива и разпуска пръсти, за да възстанови кръвообращението си.
— Колко е часът? — попита тя, без да помръдва.
Стоун повдигна глава и видя, че на масичката до него има часовник.
— Шест и десет.
— О, боже, няма време да се позанимая с теб — простена тя.