— Но ти си още тук.
— Не обичам, когато ме подпират отзад, Рик. Освен това дамата ми се обади на два пъти и от хотелската централа ме информираха, че го е правила от телефон в заведение на име „При Грималди“.
Грант удивено вдигна вежди.
— Знам го.
— Помислих, че може да го знаеш.
И Стоун разказа на Грант за посещението в ресторанта и намирането на кибрита в складовото помещение.
— Изглежда, дамата се е опитала да остави следа от трохи, като в приказката.
— Нали? Така-а… Не мога да продължа да ти разказвам нататък, без да спомена имената на замесените хора, значи искам да знам играеш ли.
— Кажи ми кои са и ще ти дам отговор.
— Съпругът е Ванс Колдър.
Грант остави вилицата и загубил интерес към яденето, се облегна на стола си.
— Боже господи! — прошепна той.
— Да, такива работи. Жена му и аз бяхме… близки, преди време в Ню Йорк. После тя се залови да пише материал за Ванс Колдър и свърши с женитба за него.
— И защо Ванс не ни се е обадил?
— Той е ужасен от мисълта, че таблоидите ще раздухат историята. Мисля, че поне до момента отношенията му с пресата са идеални и знам от устата му, че не би искал това да се променя.
— Но става дума за жена му, дявол да го вземе.
— Да.
Грант поклати глава.
— Не съм имал тесни контакти с хората от шоубизнеса — призна той, — но никога не съм преставал да се изумявам от тях. Те си мислят, че живеят на някаква своя планета, където казват какво и как да се прави, и нищо останало няма значение.
— От онова, което чух, горе-долу така е било през 20-те и 30-те години, когато студиата са били всемогъщи.
— Предполагам, дори допускам, че част от този дух може да се е запазил и сега, но трябва да ти кажа, че определено се дразня.
— Разбирам те напълно, но не съм си поставил задачата да сваля тези хора и приятелите им на земята — единственото, което искам, е да намеря дамата и да поговоря с нея.
— Да поговориш с нея? Не да я върнеш на съпруга й?
Стоун сви рамене.
— Само ако абсолютно се налага.
— Още ли я желаеш?
Стоун погледна чинията си. Не беше спирал да си задава същия въпрос.
— Искам да разбера дали тя още ме желае след всичко, което се е случило.
— Но ти не знаеш какво се е случило.
— Така е и точно това искам да науча.
— Добре, на повърхността — искам да кажа, ако Колдър беше дошъл в полицията и аз бях наблизо, за да чуя какво разказва — нещата изглеждат като семейни проблеми.
— Възможно е, макар да се съмнявам.
— Може и да си прав, връзката „Грималди“ ме заинтригува. Съмнявам се, че техният телефонен номер го има в указателя и изобщо това не е заведение, в което може ей така да влезе съпругата на кинозвезда.
— Точно това ми направи впечатление и на мен, защото заведението ми напомня поне половин дузина нюйоркски ресторанти на мафията.
— Освен че ти напомня, видя ли вътре нещо конкретно, което да мирише на мафия?
— Само един тип на име Дейвид Стърмак.
Грант примигна.
— Този „тип“ е любимият голф партньор на кмета. Веднъж трябваше да оставя плик за собственика на „Бел Еър Кънтри Клъб“ и той ме запозна със Стърмак.
— Какво друго знаеш за него? — полюбопитства Стоун.
— Ами той е играч от най-висок ранг. Имаше преди време слухове, че давал подкупи и имал връзки с мафията по линия на синдикатите, мисля. В много добри отношения е със синдиката на спомагателния персонал във филмопроизводството.
— Някакви подробности?
— Не. Когато ми бяха възложили онази конкретна задача, заради която се поинтересувах за него, той постепенно се изтегли и се сля с масовката. Името му изплуваше понякога по най-деликатен начин, но така и не попаднах на преки улики за връзка между него и някой от мафията. Искам да кажа, че днес той е стълб на благоприличието, иначе кметът нямаше да се явява покрай него. Защото кметът е дяволски чистоплътен, да знаеш.
— Нека тогава ти кажа аз какво знам: бащата на Стърмак е работил на времето за Мейр Лански. Напълно естествено младият Дейвид израсъл сред момчетата и несъмнено се познава много добре с тях.
Грант се усмихна.
— Сериозно? Значи семеен бизнес, така ли? Сега, като ми спомена, си спомних един слух за връзка между Стърмак и пенсионния фонд на онзи синдикат, дето ти казах. Любопитно е, защото фондът финансира половината строителни проекти във Вегас, докато го въртяха „момчетата“.