Лявото му ухо улови вой на сирена и след секунда пред него спря моторизиран полицай с включени сигнални светлини. Полицаят слезе и без да бърза, се отправи към него. Стоун бръкна за шофьорската си книжка.
— Добър ден — учтиво поздрави полицаят и извади кочана с квитанциите. — Много бързаме, а? Книжката и регистрацията на колата, моля.
Стоун отвори кожен калъф и му показа полицейската си значка.
Полицаят взе калъфа и внимателно прочете документа за самоличност.
— Напуснал, значи? Малко млад ми се виждате за пенсиониране.
— Куршум в коляното свърши работата.
— Е, това се казва късмет — жив, млад и с добра пенсия, предполагам, а? Я да видим сега шофьорската книжка и регистрацията на колата.
— Вижте, трябва да настигна дамата в белия мерцедес SL600, която току-що зави по Родео Драйв.
— Вижте, а-а… — Той погледна калъфа със значката. — Е, детектив Барингтън. Случайно да сте гледали видеозаписа с Родни Кинг?
Стоун въздъхна.
— Двеста-триста пъти.
— Аха… значи чух, че м-р Кинг, също като вас, се е забавил при изпълнение на поканата да покаже шофьорската си книжка и документите за регистрация на колата.
Стоун извади книжката си и бръкна в страничния джоб на колата за договора за наемане.
— Добре, добре — примирително каза той, подавайки документите.
Полицаят погледна книжката.
— Много красива снимка, детектив Барингтън — одобри той.
— Вижте, напишете ми глобата и ме пуснете да си вървя.
— О-о, наета кола — престорено се изненада полицаят, четейки подробно договора. — Е, отчитайки, че сте свой човек и така нататък, този път ще ви се размине само с, как да се изразя, предупреждение. Ето го и предупреждението: тук не е Ню Йорк и ние гледаме с лошо око на левите завои, направени на висока скорост.
— Благодаря, в Ню Йорк средната скорост е четири мили в час и левият завой на практика е невъзможен.
Полицаят съчувствено се усмихна.
— Е, тук ще трябва да карате малко по-бързо, защото искаме все пак да има движение, макар и не толкова бързо, колкото опитахте, окей?
— Окей и благодаря — въздъхна Стоун.
— Приятен ден — отговори полицаят. Качи се на мотоциклета си, потегли и спря веднага, защото светофарът току-що беше светнал на червено.
Нямаше начин Стоун да направи нарушение пред погледа му, така че остана да седи, барабанейки нетърпеливо с пръсти по волана. Когато най-сетне зави по Родео Драйв, от мерцедеса вече нямаше и следа. Петнайсетминутното търсене по съседните улици не доведе до нищо. Разстроен, Стоун се върна в дома на Бети.
18.
Събуди го нежно плъзгащ се по бузата му пръст. Опита се да стане, но ръка върху гърдите му го натисна обратно. Примигна и погледна лицето над себе си.
— Не ставай, харесвам те в хоризонтално положение — каза Бети.
— О, здравей. Заспал съм.
— Чакал си с нетърпение да се върна, явно.
— Колко е часът?
— Малко след осем. Да разбирам ли, че тази вечер няма да ми сготвиш нищо?
— Защо не излезем? Резервирай някъде маса.
— Добра идея, само да си хвърля работните дрехи.
Стоун влезе в банята, плисна няколко шепи студена вода върху лицето си, вчеса косата си, облече се в един от новите си костюми „Пърпъл Лайбъл“ на Ралф Лорън и слезе долу.
След малко се появи Бети — беше в бяла минирокля — и мушна ръката си в неговата.
— Имаме маса в Мапъл Драйв — съобщи тя. — Това е едновременно улица и ресторант. Ще вземем твоята кола. Надявам се, обичаш джаз?
— И още как.
Масата им беше до пианиста, който се оказа изключителен музикант.
— Собственици на това място са Дъдли Мур и Тони Бил — каза тя, отпивайки от питието си. — Дъдли идва понякога и свири нещо.
— Жалко, че го няма сега — обожавам как свири на пиано. Как мина денят ти?
— Беше дълъг ден — екипът още е на дванайсета площадка, преснимат сцените с теб и можеш да си сигурен, че Ванс няма да се появи тук. Защото това е от любимите му заведения.
— Сигурно съм бил ужасно слаб.
— Нищо подобно. Казах ти, че съм гледала всичките ти епизоди и ти наистина беше много добър. Нали ти разказах за женската реакция?
— Защо беше нужен целият този цирк с натиска да участвам, за да наемат после друг?
— Пусна се обяснението, че първоначално желаният от тях актьор не е бил на разположение, но после неочаквано се е освободил.