— Не бързай да ми благодариш — окачи слушалката Стоун. Върна се при масата и каза: — Вечерята е от теб, Дино. Аз заминавам за земята на безгрижието.
— С каква цел? — попита Дино.
— Ще ти кажа по-късно — измъкна се Стоун.
— Поздрави Арингтън от мен — поръча Илейн и го погледна над очилата си.
— Можеш да си сигурна, Илейн — увери я той, целуна я по бузата, излезе от ресторанта и се огледа за такси.
2.
Шофьорът, неотдавна дошъл в Щатите бивш жител на индийския субконтинент и прекалено уверен в способността си да общува на английски, се загуби в Ню Джърси. Ползвайки езика на жестовете, Стоун го насочи в правилната посока към летище „Титърбъроу“. Вече беше заваляло. Пред терминала на „Атлантик Авиейшън“ Стоун плати на човека, взе си багажа, изтича в безлюдната зала и се насочи към младата жена зад гишето.
— Търся самолета на „Центурион Студиос“ — каза й той.
— Той е единственият отвън — отговори му тя, прозя се и посочи към вратата в дъното.
Стоун спря на прага, огледа пистата и се усмихна.
— Охо, „G-IV“ — каза си той на глас. Това беше най-големият и най-добър модел от категорията на фирмените реактивни самолети. Досега не се бе качвал на такъв. Двигателите му вече подгряваха. Стоун изтича под дъжда до самолета и се качи ловко по стълбичката с багажа си в ръка.
Пред него се материализира млада жена в светъл костюм на Армани.
— М-р Барингтън?
— Да.
— Дайте ми пътните си чанти и седнете, моля — готови сме за излитане. — Тя изчезна в задната част на салона с двете му чанти и го остави да се грижи сам за куфарчето си. Той седна на най-близкото свободно място. В дъното на салона мъж с достолепна външност седеше на диван и говореше по миниатюрния си мобилен телефон. Стоун си сложи колана и в същия миг самолетът потегли. Искаше му се да отиде в пилотската кабина и да проследи излитането, но вратата беше затворена. Задоволи се да гледа струящия по прозореца дъжд.
Без да спира нито за миг рулирането, самолетът се изнесе на пистата за излитане и рязко ускори. След секунди бяха във въздуха и набираха височина под остър ъгъл. Отново се появи стюардесата и се надвеси над него. Беше красива по онзи лишен от индивидуалност, характерен за стюардесите начин. Демонстрираше с видимо удоволствие скъпо струващите си зъби.
— Ще желаете ли нещо за пиене? — изгука в ухото му тя.
Сърцето на Стоун още не можеше да се успокои след бягането.
— Да… бренди, ако може.
— Разполагаме с първокласен коняк „Хайн“ от 55-а и с дори малко наистина отлежал „Арманяк“.
— Ще опитам от него — каза й той. Секунди по-късно вече топлеше в ръцете си издута кристална чаша с тънки като хартия стени.
— М-р Регенстайн ми поръча да ви предам, че за него ще е удоволствие, ако му правите компания отзад, когато сигналът за поставяне на коланите изгасне — прошепна стюардесата.
— Благодаря — каза Стоун. Регенстайн… имаше нещо познато в името, но не можеше да се сети. Отпи пробна глътка от арманяка, в този момент самолетът изравни, и малкият стилизиран знак на закопчан колан изгасна. Разкопча се и отиде назад по пътеката към очакващия го мъж.
Мъжът стана и му подаде ръка.
— Аз съм Лу Регенстайн — съобщи той.
Стоун стисна ръката му:
— Казвам се Стоун Барингтън. — Мъжът беше доста по-стар, отколкото му се бе видял отдалеко. Изглежда, гонеше седемдесетте.
— О, да — приятелят на Ванс. Моля ви, седнете. Благодаря, че се съгласихте да дойдете — хубаво е човек да има компания по време на тези дълги полети.
Стоун седна в удобното кресло срещу дивана.
— Извинявам се, че ви задържах, но шофьорът на таксито ми се загуби.
— Естествено — измърмори Регенстайн, — това го умеят. Номерът е да се поръча кола от „Атлантик Авиейшън“ — само така можете да имате шофьор от Джърси.
— Ще го запомня — въздъхна Стоун.
Регенстайн сбърчи нос:
— Пиете арманяк? — попита той. — Може ли?
Стоун му подаде чашата, а Регенстайн навря носа си в нея и дълбоко вдъхна.
— А-а-а-а-а — въздъхна той с упоение и му върна чашата. — Не съм вкусвал алкохол вече трийсет години, но този букет винаги ще го помня. Прекрасен е!
— Определено — съгласи се Стоун.
— Струва ми се, че срещнах някъде името ви съвсем наскоро — продължи без преход Регенстайн. — Някаква карибска история?