— Разбирам.
— При теб нещо ново?
— Ами… сега седя на едно място и наблюдавам колата на Арингтън. Рик Грант ми помогна да я намеря.
— Не е ли в нея?
— Няма я.
— Имаш ли вече някаква идея какво по-точно става?
— Бих искал да мога да ти кажа нещо конкретно. Общо взето търся някакви подстъпи към тази история, но до момента, като изключим колата, се натъквам на голяма празна стена. О, има двама типа, които снощи ме преследваха, но се надявам вече да си мислят, че съм отлетял за Ню Йорк.
— Бих ли могъл да помогна с нещо оттук?
— Не мога да се сетя. Рик обаче се оказа много полезен.
— Радвам се да го чуя. Обади ми се, ако нещо се размирише.
— Стига да не е тялото ми.
— Да! Добре, ще се видим. — И Дино затвори.
Стоун изчака още около час, наблюдавайки колата. Доскуча му, слезе, огледа се и се приближи до нея. Гюрукът беше вдигнат и колата беше заключена. На дясната седалка се виждаха още няколко кибритчета от заведението на Илейн. Опита багажника — и той беше заключен. Върна се при своята кола. Мина още един час, и почувства, че трябва да отскочи до тоалетна. Повъртя се неуверено, после влезе в магазина.
— Извинете, мога ли да ползвам тоалетната?
— Разбира се — каза момичето зад щанда. — Надолу по коридора, втората врата отляво.
Стоун погледна колата отвън, после по дължината на коридора.
— Ще ми направите ли още една услуга, моля?
— Кажете?
— Бихте ли държали под око белия мерцедес кабриолет отвън, ето там? — и той посочи.
— Няма проблем.
Той бързо отиде до тоалетната, облекчи се и се върна. Мерцедесът го нямаше.
— Няма го — констатира Стоун и погледна момичето.
— Да, една жена се качи в колата и току-що потегли.
— Дявол да го вземе — прошепна той на себе си.
— Моля? — обиди се момичето. — А вие какво очаквахте от мен, да прострелям гумите му, или нещо друго?
— Извинете, благодаря ви за помощта. О, как изглеждаше жената?
— Висока, тъмнокоса, по долнище на бански костюм, наметнала мъжка риза.
— Благодаря. — Стоун изтича на паркинга и се огледа в двете посоки. Колата я нямаше. Върна се на бегом при своята кола, пресече на скорост паркинга до улицата и отново се огледа. Много коли, никакъв бял мерцедес. И никаква следа от Арингтън.
Удари с ръце волана, повтори и изруга. Нищо не можеше да направи.
22.
Стоун намери гръцкия ресторант на Мелроуз, настаниха го на добра маса и си поръча за пиене. Наложи се да изчака половин час преди да се появи Рик Грант.
— Извинявай за закъснението — каза Грант, седна на стола и веднага си поръча скоч. — Появи се един досадник и заседна в офиса ми точно когато се бях надигнал да тръгвам.
— Няма нищо, поне можах да помисля… не че измислих нещо.
— Какво стана с колата на Арингтън?
— Твоите момчета свършиха голяма работа — бяха още там, когато пристигнах. Марина Дел Рей е голямо място — гъмжи от хора. Стоях и чаках около колата два часа и в секундата, когато отидох в тоалетната, тя дошла и заминала.
— Момичето ли е карало?
— Да, видели са я.
— А дали не са те видели и теб, докато си се въртял наоколо?
— През по-голямата част от времето бях в моята кола. Но когато отидох там, малко се повъртях наистина.
— Възможно ли е някой да те е познал?
— Ами да, аз дори се качих върху автомат за сладолед и наблюдавах отгоре с бинокъл може би поне… пет минути. Едва ли е било възможно да не ме забележат.
— Ако някой те е видял, тогава нищо чудно тя да е изчакала да се отдалечиш, макар и за малко, и тогава да е избягала с колата.
— Не мисля, че Арингтън ме избягва — отговори Стоун. — В края на краищата тя сама ми телефонира на два пъти.
— Така е. Добре, бил ли е някой с нея, когато е заминала?
— Не, а още по-странното е, че е била по бански с наметната мъжка риза.
— Изглежда, се е пекла на нечия яхта и е решила да си върви.
— Да, и двата пъти е била сама в колата, така че съм длъжен да приема, че е могла да отиде където си поиска, включително да се върне в дома на Колдър.
— Не изглежда като че ли някой я насилва да прави едно или друго.