Стоун въздъхна.
— Има различни видове насилие.
— Да поръчваме — и Грант му подаде менюто.
— Ти поръчай за мен, аз просто не мога да се съсредоточа…
Грант поръча и не след дълго Стоун се наслаждаваше на плато от пастети и мусака. Виното беше кипърско.
— По-добре ли си сега? — погледна го Грант.
— Да, по-добре съм. Мисля, че изпаднах в депресия.
— Съвсем основателно. Изправен си пред истинска мистерия.
Стоун се огледа — ресторантът беше пълен наполовина, но беше необичайно тихо.
— Имаш ли нещо против да се обадя по телефона? — и той извади апаратчето от джоба си.
— Давай.
— Колдър ме е търсил в Ню Йорк — мисли, че съм се върнал там. — Той набра номера в „Бел Еър“.
— Добър вечер, резиденцията на м-р Колдър. — Беше икономът филипинец.
— Добър вечер, обажда се Стоун Барингтън. Търсил ме е м-р Колдър.
— О, да, м-р Барингтън, моля, задръжте така!
— Стоун?
— Здрасти, Ванс.
— Как летя?
— Добре, благодаря.
— Разбрах, че си поостанал още ден-два.
— Бети е много привлекателна.
— Разбира се, че е, не мога да те обвиня в липса на вкус.
— Върна ли се Арингтън?
— Не, още е в Долината, но всичко е наред.
— Ванс, абсолютно ли си сигурен? Трябва да ти кажа, че докато бях там, усетих, че май не всичко е наред.
— Е, досещам се за някои неща, които може би са оставили такова впечатление у теб, но уверявам те, че няма повод за безпокойство.
— Как вървят снимките?
— Днес приключихме — отговори Колдър, — и смятам, че имаме филм убиец. Определено не без твоята помощ.
— Благодаря. Добре, предай на Арингтън поздравите ми, когато се прибере у дома. Помоли я от мое име да ми се обади, когато има време.
— Разбира се. Сбогом, Стоун.
Стоун затвори телефона.
— Всичко е много странно — каза той на Грант.
— В какъв смисъл?
— Ами жената на Ванс е изчезнала. Според мен той няма представа къде е тя, но се преструва, че била отишла при своя приятелка в Долината и че е разговарял с нея.
— Защо това ти се вижда странно? На мен пък ми се струва съвсем нормално.
— Днес следобед е била видяна в Марина Дел Рей, следователно не може да е в Долината.
— Може само така да е казала на Колдър.
Стоун примигна.
— Искаш да намекнеш, че е при друг мъж?
— Точно това имам предвид. Ако погледнеш на случилото се като на обикновена семейна драма, всичко си идва на мястото. Скарват се, тя си обира крушите за няколко дни и това може би не им се случва за пръв път. Колдър се панира и те повиква. Ти пристигаш, Колдър вече се чувства малко глупаво, че е раздухал нещата, така че те забавлява известно време и те засилва обратно в Ню Йорк. Междувременно двамата изглаждат проблема — може в това наистина да има набъркан и трети — но тя още не се е прибрала. Откъде да знаеш, че не замисля развод?
— Но защо ще ме вкарват във филм на Ванс, ще плащат много пари и ще ме подменят накрая с дубльор?
— За да не им се месиш в семейните проблеми. Ясно е, че Ванс има предостатъчно власт, за да накара продуцента да направи каквото пожелае, а не изключвам и да е покрил разноските на „Центурион“ по теб. Той може да си го позволи.
— Да, достатъчно е богат. Но ако обяснението е толкова семпло, защо тогава хората на Иполито ме преследваха снощи?
— Може Иполито да прави услуга на Колдър. Виж, аз мисля, че присъствието ти тук е притеснявало Колдър — карало го е да изглежда малко неудачник — а кинозвездите не обичат подобна антиреклама, да не говорим, че мразят да бъдат възприемани като рогоносци.
— Но защо онези двамата, които ме преследваха, ще влизат с взлом в дома на Бети и ще го претърсват?
— За да разберат със сигурност дали си още в града.
— Може би. Мисля, че се отървах от тях, като смених колите. — Той се замисли. — А защо Арингтън ми се е обаждала от „Грималди“?
— Защото е искала да говори с теб.
— А какво е правила там?
— Може да излиза с някой, който често посещава това място.
— Значи според теб всичко, случило се през тази седмица, може да намери обяснение в светлината на обикновена семейна кавга и любовен триъгълник?
— Стоун, опитай се да погледнеш на нещата като полицай. Отговаря ли този сценарий на всичките ти въпроси? Ако са ти възложили да разследваш този случай, би ли продължил оттук нататък?