— Онази пътека наляво — каза тя.
Пътеката пред тях бе още по-малко привлекателна от черния път, по който бяха пътували досега и Стоун просто натисна спирачките.
— Трябва да знам къде отиваме — каза той.
Тя се обърна към него и го погледна в очите.
— Не ми ли вярваш?
Реши да й повярва, но не беше много щастлив от това. Зави наляво. Кривата пътека беше стръмна и изровена. Можеше да кара само бавно. Наближиха билото на планината, когато тя издаде нова команда:
— Надясно.
Зави послушно — завоят се оказа почти невъзможно остър — и внезапно се озоваха в малък паркинг, където имаше още дузина други коли… до една скъпи.
— Вземай чантите — каза Бети и слезе от колата. Отиде до някакъв стълб, на който бе закрепена кутия, отвори я и извади отвътре слушалка. — Бети Саутард — съобщи тя. — На паркинга сме.
Стоун се довлече при нея с чантите.
— Сега какво? — запъхтян попита той.
— Ще дойдат да ни вземат.
Пусна чантите на земята и забеляза, че от другата страна на Бети има тясна жп линия. Скоро по склона на планината се спусна малък влак и спря. Изглеждаше като вагон от влакче на ужасите, с брезентова тента за защита от слънце или дъжд.
— Скачай вътре — подкани го тя.
Той сложи багажа им в отделеното за него място и се настани до нея. Тя натисна бутон, и влакчето потегли обратно нагоре. Стоун погледна назад към пустинята и прецени, че се бяха издигнали поне на хиляда и двеста метра над равнината. Ушите му вече пукаха от разликата в налягането.
Скоро линията се изравни и не след дълго вагонетката спря под навес. Младеж по бермуди се приближи до тях и взе багажа.
— Добре дошли в Типтоп — каза той. — Моля, следвайте ме.
Стигнаха до късо стълбище и някак неочаквано се озоваха на върха на планината. Намираха се в малко фоайе с прозорци, които гледаха към двата ската на планинския хребет и гледката през тях беше неописуема. Бети подписа картата за регистриране и младежът ги изведе през задната врата. Минаха покрай басейн и стигнаха до красива вила.
— Обядът е в дванайсет — предупреди той, — а програмата ви започва в един.
Стоун му даде бакшиш и двамата с Бети останаха сами в уютната и красиво обзаведена вила. Тук имаше дневна, спалня, баня и мокър бар.
— Нашата програма? — въпросително я погледна той.
— Нали ти казах — тя го прегърна и целуна без свян, — никакви въпроси. Вече е почти обед, можем да хапнем. — Тя го хвана за ръката и го отведе до маса край басейна. Пет-шест други двойки вече седяха и две от тях бяха чисто голи.
— Хм, мисля, че наистина е доста топло — подметна Стоун и кимна към тях.
— Дрехите са по желание — отговори му Бети. — Аз ще захвърля моите, когато започнем програмата, и няма да ги облека, преди да е станало време за вечеря. Ти можеш да постъпиш както прецениш.
— Благодаря — каза Стоун, — нямам нищо против голотата, когато в нея участваш и ти.
— Поръчвай!
Стоун поръча, получиха великолепна салата от раци и двамата си разделиха бутилка много добро шардоне.
— Да разбирам ли, че не бива да ти задавам никакви въпроси за каквото и да е било?
— Не, докато сме тук — каза тя. — Дотогава си под моя команда. Опитай се да го запомниш.
— Да, мадам — каза той и отпи от виното. Беше доволен, че не са на една маса с хората на Иполито.
— Не е ли хубаво тук? — попита го тя.
— Напротив. Как научи за това място?
— Била съм тук само веднъж досега. Трябва да ти кажа, че е известно на малка група хора — телефонът естествено не може да се намери в никакъв указател, а за да направиш първата си резервация, трябва да имаш препоръката на стар клиент. Можеш да смяташ, че е частен клуб.
— Клубът ми харесва — огледа се Стоун, — и нямам търпение да започнем с програмата.
— Мисля, че вече сме я започнали — каза Бети и кимна към приближаващата млада жена, облечена в къс памучен халат.
— Добър ден, мис Саутард — проговори тя, — и мистър Смит. Калната ви баня ви чака.
— Кална баня? — повтори, недоумявайки Стоун.
— Млъквай и прави каквото ти се казва — сряза го Бети. — Извинявам се за м-р Смит — обърна се тя към младата жена. — Той е нюйоркчанин и както разбирате, изживява културен шок.
— Няма нищо — любезно отговори жената. — Не е първият ни нюйоркчанин. След калната баня обикновено се отпускат.