Стоун стана.
— Правете с мен каквото трябва — предаде се той.
24.
Младата жена ги поведе по застлана с плочи пътека, дълга около стотина метра, от двете страни на която имаше плътна стена от пустинна растителност, после отвори висока бамбукова порта. Бяха на открито, като се изключеше бамбуковият плет, през който току-що бяха минали, и сламеният покрив, който ги пазеше от обедното слънце. Под покрива се виждаха две правоъгълни вани, издълбани в скалата под краката им, пълни с бълбукаща кал.
— Ще взема дрехите ви — каза младата жена. — Между другото, казвам се Лиза.
— Приятно ми е, Лиза — постара се да бъде учтив Стоун, съблече дрехите си и й ги даде. Бети направи същото и с помощта на Лиза двамата внимателно се отпуснаха във ваните.
— Ще занеса дрехите ви във вашата вила и ще се върна след половин час — съобщи им Лиза. Остави на столче между ваните до тях две кани — едната с ледена вода, другата с лимонада — и две чаши от пресован картон. — Ако ви стане много топло, пийнете нещо или просто излезте от ваната. — Тя взе дрехите и си тръгна.
Стоун установи, че дъното на ваната е извито в профил, следващ извивките на гърба му и след първоначалния шок от горещината, постепенно се отпусна. Двамата останаха да лежат в калта в продължение на половин час, отпускайки се, разтапяйки се, мълчейки, когато отново се появи Лиза.
— Мисля, че е достатъчно — каза тя. — Нали не искаме да се сбръчкате съвсем.
Тя изпълзяха навън от ваните и застанаха на една каменна плоча, докато Лиза измиваше със струя студена вода калта от телата им.
— Кой е първи за масажа? — поинтересува се Лиза.
— Ти, Стоун — отговори Бети. — Искам да се поразходя. — Тя излезе от бамбуковата колиба, както си беше гола.
Лиза взе Стоун за ръката и го отведе при тапицирана маса до калните вани. Посочи му да легне по корем, с лице в специално оставен за по-лесно дишане отвор, след което го намаза със затоплени ароматни масла и започна да масажира гърба му, раменете, краката, бедрата. След половин час му каза да се обърне.
Стоун я послуша, очаквайки да скрие половите му органи с кърпа, но тя не го направи. Започна с шията, лицето и скалпа, покри очите му със студена кърпа и продължи масажа надолу по тялото му. След малко Стоун почувства познат прилив на топлина и започна да се притеснява.
— Няма нищо — успокои го Лиза, — бих се обидила, ако не се възбудите поне малко.
— Опасявам се, че не е никак малко — отговори Стоун.
Тя се засмя:
— Това е добре. Бих се възползвала, но имам чувството, че приятелката ви ще ни убие.
— Сигурно сте права — каза Стоун. Чу вратата да се отваря и затваря, но не виждаше нищо. Изведнъж ръцете на Лиза станаха по-хладни и много по-любопитни. — Лиза? — попита той в пространството.
— Шшш — беше единственият й отговор.
Усети я да се качва на масата и в следващата секунда седна през него.
— Лиза, опитвам да се съхраня за Бети — извинително каза Стоун.
Бети избухна в смях.
— Ах ти, хитрецо — каза тя. — Сега стой мирно, защото има някои неща, които искам да направя с теб.
След малко беше напълно възбуден и тогава тя се намести върху него и бавно се спусна.
Стоун леко простена. Сухият топъл пустинен въздух, лекият ветрец и момичето върху него му се струваха единственото, което някога бе желал в този живот. Двамата се притиснаха един в друг, слели телата си и след малко се отпуснаха изнемощели. След няколко минути Бети го отведе до една рогозка, гледаща към долината на юг. Целуна го топло, върна се при масата за масаж, легна на нея и зачака Лиза.
Стоун се унесе в безгрижен сън без сънища.
Час по-късно Бети легна на рогозката при него и те отново се любиха, този път не така трескаво, по-нежно, по-бавно и по-сладко. Когато дойдоха на себе си, Бети го дръпна за ръката:
— Искам да поплувам. Ела с мен.
Стоун неохотно позволи да го издърпа обратно на пътеката и да го поведе гол към басейна. Хрумна му, че не бе заставал чисто гол пред толкова хора може би от… общата баня в полицейската академия, където обстоятелствата не бяха толкова привлекателни. Скочи в басейна и редом с Бети преплува, без да бърза, няколко дължини.
— Какво ще кажеш за малко тенис? — попита го тя, когато спряха.
— Категорично не! — отсече той. — Да не съм луд да се стягам след толкова много усилия да релаксирам. Може би утре.