— И утре става — съгласи се тя.
Легнаха все така голи в шезлонгите край басейна, отпиха от чаши с екзотичен плодов сок и се загледаха в минаващите покрай тях гости.
— Имаш ли познати? — попита Стоун.
— Никой и това напълно ме устройва.
— И мен — съгласи се той. Последното нещо, което искаше сега, бе да се натъкне на някой, когото познаваха.
Бети го улови, че се заглежда по изключително красивото голо момиче, което мина покрай тях.
— Може да се гледа — каза тя, — не може да се пипа.
Облякоха се и вечеряха на залез-слънце с най-вкусната храна, която Стоун някога бе опитвал. Беше избрал чудесно каберне от списъка със специални калифорнийски вина. Забеляза, че останалите гости се примъкват към терасата в съседство със салона на ресторанта и когато приключиха, Стоун и Бети се присъединиха към тях. Скоро след това започнаха фойерверки и шоуто продължи четвърт час. Непрогледният мрак над пустинята се разкъсваше от цветните експлозии и замайващо красивите огнени следи. Когато свърши, хората се разотидоха и скоро терасата опустя. Стоун и Бети си тръгнаха последни и хванати ръка за ръка бавно се отправиха към апартамента.
На следващата сутрин играха тенис и Бети се оказа наистина много добра.
— Обзалагам се, че си размазала повечето мъже, с които си играла — запъхтян каза Стоун, когато свършиха.
— Не повечето, а всички — отговори Бети и му хвърли хавлиена кърпа.
Обядваха и Бети каза, че е време да си тръгват.
— От гостите се очаква да си тръгнат до средата на следобеда, за да може персоналът да се приготви за следващата седмица и да има време хората да си починат.
— Аз плащам сметката — заяви Стоун.
— Не, аз — отговори тя.
— Много е скъпо, нека поне я разделим.
— Ще ми платиш дела си в секс — засмя се тя.
— Длъжник съм ти.
— Абсолютно.
Когато се спуснаха по склона на планината и излязоха на пътя за Ел Ей, той започна да я разпитва:
— Съжалявам, просто ми се налага — извини се той. — Какво ти каза Ванс в петък?
— Съвсем малко, което беше необичайно — отговори тя. — Дойде късно сутринта, затвори се в офиса си и ми каза да не го свързвам с никого.
— Кой се обажда?
— Лу Регенстайн, но не и другите двама. Мисля, че това те интересуваше.
— Остана ли Ванс целия ден?
— Тръгна си в късния следобед. Обядва в офиса. Много нетипично за него. Нормално обядва с някой приятел, често с Лу, и по правило е зареден с позитивна енергия след завършването на снимки. Но в петък беше друг човек.
— Виждала ли си го такъв преди?
— Не. Явно нещо го безпокои, а никога преди нищо не го е безпокояло. Ванс е по природа ведра душа.
— Показа ли с нещо каква е причината?
— Не, нали ти казах, той почти не ми проговори целия ден.
— Трябва да е заради Арингтън.
— Може би.
— Моят приятел, полицаят Рик Грант, допуска, че тя може да има любовна връзка с друг. Смяташ ли това за възможно?
— Защо не. Винаги ме е изненадвало, че женените хора избягват любовните връзки.
Докато се носеха по междущатска магистрала 10, Стоун се замисли за момента, в който бе видял за първи път сребристия линкълн зад тях. Не беше сигурен кога точно бе станало това. Останалата част от пътя изминаха в мълчание. Стоун остави Бети пред дома й, но не преди да обиколи веднъж квартала, за да се увери, че никой не ги следи. После се прибра в хотела.
Влезе в апартамента и го обзе чувството, че някой е бил там — не камериерката, а някой друг. Разходи се из стаите бавно, готов на всичко, после прегледа личните си вещи, за да види дали някой не е ровил из тях. Всичко беше подредено и оставено така, както остава след минаване на хотелската камериерка, но имаше една аномалия. На бара стоеше чаша, която той не беше оставял там. Взе я, хвана я с два пръста при основата и я повдигна срещу светлината. Там се забелязваха нечии отпечатъци и нямаше начин да са неговите.
25.
На следващата сутрин Стоун спа до късно. Когато най-сетне се събуди, облече се, отиде в кухнята, намери пластмасовата торбичка за боклук под барплота, сложи чашата в нея и излезе. Обади се от колата на Рик Грант.
— Рик, Стоун е. Може ли да се срещнем някъде за половин минута? Имам нещо за теб.
— Къде си?