Тя свали очилата си и погледите им се срещнаха.
Стоун реагира, сякаш някой се бе опитал да му бръкне в очите. Момичето и Арингтън бяха с еднакъв ръст, телосложение и коса, но с това приликата свършваше.
Тя забеляза реакцията му.
— Толкова ли е ужасна гледката?
— Извинете — каза той и разтри очи, — сигурно ми е влязла мигла в окото. Но мога да кажа, че определено е приятно човек да спре поглед върху вас. — Тя леко се усмихна и се съсредоточи в менюто. — Бихте ли ми препоръчали нещо? — помоли той. — Тук съм отскоро.
— Чийзбургерът с бекон е страхотен, ако можете да си позволите холестерола.
— Звучи съблазнително — каза той, пое дълбоко дъх и се опита да каже следващото изречение небрежно: — Защо не си поръчаме нещо от сепарето?
Тя го изгледа оценяващо и очевидно заключението беше в негова полза.
— Може, ако вие черпите — каза момичето, скочи от столчето и се отправи към свободното сепаре до прозореца.
— Казвам се Джим Смитуик — представи се той и протегна ръка.
— Барбара Тиърни — пое ръката му тя.
Появи се сервитьорка и двамата си поръчаха чийзбургери с бекон и бира.
— Казахте, че сте отскоро тук?
— Точно така.
— Откъде по-точно?
— Ню Йорк.
— И какво ви доведе в Ел Ей?
— Идвах няколко пъти в командировки, обстановката ми хареса и взех решение да се преместя за по-дълго. Избирам място.
— С какво се занимавате?
— Адвокат съм… всъщност бях. Сега съм инвеститор. — Реши, че това ще създаде в нея желаното впечатление. — А вие?
— Аз съм актриса. Пристигнах тук преди няколко месеца от Чикаго.
— За да щурмувате Холивуд?
— Може да се каже. Какво място търсиш, Джек?
— Още не съм решил. Чух, че Марина Дел Рей е добър квартал, а и аз обичам яхтите.
— Тогава защо не си купиш яхта и не живееш на нея?
— Хм… това е идея. Ти на яхта ли живееш?
— За момента. Тя е на приятел.
— Бих желал да я разгледам.
— Приятелят ми не обича да водя чужди хора на борда.
— Разбирам.
— Наистина ли?
— Може би не.
— Сигурна съм, че разбираш.
— Добре, разбирам.
Донесоха чийзбургерите им и те се заловиха с тях, без да разговарят.
Стоун не знаеше какво да мисли. Беше ли Барбара Тиърни момичето, което кара колата на Арингтън? Или беше просто момиче, което живее на яхтата на негов приятел?
Барбара довърши чийзбургера и доизпи бирата си.
— Приятелят ми не е в града — съобщи му тя.
26.
Стоун последва Барбара Тиърни по кея и понтоните до „Палома“. Качиха се и той се озова на изключително добре обзаведена моторна яхта, съвсем нова при това, и съдейки по средствата за управление на мостика, доста добре екипирана.
— Кой е собственикът? — попита той, оглеждайки се.
— Приятелят ми.
— И кой е той?
— Не обича името му да се размахва — хладнокръвно отговори тя. — Женен е.
— Аха. Тогава ще имам по-малко скрупули по отношение на него.
— Виж — запъна се тя, — бих ти предложила нещо за пиене, но се чувствам много неспокойна с чужд човек на борда. Приятелят ми има навика да идва и да си тръгва по най-необичайни часове и човек никога не знае…
— Ясно, схванах. Какво ще кажеш тогава да вечеряме заедно?
— О, това ми харесва повече — успокои се тя. — Къде си отседнал?
— В „Бел Еър“ — излъга я той.
— Чувам, че хотелът е добър, защо не вечеряме направо там?
— Става. Ще резервирам маса. Имаш ли кола?
Тя завъртя глава:
— Използвам тази на приятеля ми, когато е в града, но…
— Тогава ще дойда да те взема в седем.
— Прекрасно, ще те чакам пред морския магазин.
Стоун подаде ръка и тя я пое, но после леко го целуна по устните.
— Ще чакам с нетърпение — обещаващо го погледна тя.
— И аз.
Той скочи обратно на понтона и тръгна към колата си. Седна зад волана и позвъни на Рик.
— Има ли нещо за отпечатъците?
— Точно се готвех да те потърся — каза Грант. — Отпечатъците принадлежат на някой си Винсент Манкузо — три ареста, един като букмейкър и два за лихварство, последният път преди осем години. Неосъждан. Както разбираш, става дума за типично мафиотски престъпления, макар да не намерихме името му в базата данни за организираната престъпност, която поддържаме при нас. Но вече му отворих досие.