— Но ние ядохме едно и също и на мен нищо ми няма — каза тя.
— От няколко дни се чувствам малко странно. Виж, имаш ли нещо против да вечеряме в апартамента ми? Ако нещо те притеснява, с удоволствие ще ти поръчам такси, за да се върнеш, но аз специално чувствам, че тази вечер не е добре да излизам.
— Добре — съгласи се тя, — как да те намеря?
Стоун й обясни, съблече сакото си, остави вратата леко открехната и влезе в банята.
— Джек? — обади се тя от прага.
— Влез, идвам. — Той плисна малко вода на лицето си, взе една кърпа и излезе от банята, като се бършеше. — Съжалявам за случилото се — извини се той, — но май се пооправих. Седни, седни — покани я той и направи знак към дивана. После й подаде менюто. — Какво ще пиеш?
— Скоч с лед, моля — каза без колебание тя и започна да преглежда менюто.
Стоун й наля, а за себе си избра бърбън.
— Може би не трябва да пиеш — загрижено му напомни тя.
— Няма нищо.
— За мен пушена сьомга и салата от пиле.
Стоун направи поръчката по телефона и седна до нея.
— Спомни ли си за теб Ванс?
— Спомни си за моя приятел — обясни тя. — Имат съвместен бизнес.
— Какъв по-точно?
— Не съм сигурна, но той превърта маса пари. Сега е в Мексико.
— Аха!
— Ти бил ли си някога в Мексико?
— Не, и като си помисля за състоянието на корема ми, май не би трябвало да припарвам там.
Тя се засмя и го дари с малка целувка.
— Знаеш ли, вече мисля, че предпочитам вечерята в апартамента ти пред ресторанта.
Стоун отвърна на целувката й:
— И аз.
По някое време след полунощ Стоун изпълзя от леглото и отиде на пръсти в дневната. Барбара здраво спеше. Изрови чантичката й, отвори я и извади портмонето. Застана до прозореца и започна да преглежда съдържанието му на външната светлина. Името й наистина беше Барбара Тиърни, ако се вярваше на издадената в Илинойс шофьорска книжка, и тя действително беше актриса, защото притежаваше карта за членство в гилдията на киноартистите. Върна портмонето и порови още малко из чантичката, но не намери нищо интересно. Остави чантичката на мястото й, върна се в спалнята и се вмъкна обратно в леглото. Барбара се обърна и протегна ръце към него.
— Още-е! — каза тя.
— Винаги — отвърна той.
Събуди го звънецът на вратата, но Барбара му извика, че тя ще отвори. Той рухна обратно в леглото. След малко тя се появи, бутайки пред себе си масичка на колелца.
— Поръчах ти голяма закуска.
— Благодаря — отговори той, седна в леглото и се обгради с възглавници. Започна порцията, бекон с яйца — лукс, който рядко си позволяваше. — Първо чийзбургери с бекон… сега яйца с бекон… — отбеляза той на паузи, за да преглътне. — Още малко ако походя с теб, и инфарктът не ми мърда.
— О, не съм сигурна — каза тя, унищожавайки с апетит собствената си порция, — на мен ми се струваш в доста добра форма.
— Това е само защото водя целомъдрен живот, когато не съм с теб.
Тя отметна глава и звънко се изсмя.
— Ха, това ми хареса! Значи си бил девствен, преди да се появя, така ли?
— Абсолютно. Ти ме научи на всичко, което знам.
Тя остави чинията, която бе държала с едната си ръка и му отне неговата.
— Добре, значи съм страхотна учителка — и се изкиска доволно.
— Определено.
— Добре, я да видим сега! Какво ще учим тази сутрин, деца?
— Зависи от вас, госпожо.
— Ами-и… вече опитахме пози едно, две и три.
— Не съм сигурен, че си спомням поза три — оплака се престорено той.
— Аха, виждам, че ти възприемаш само чрез повторение.
— Това винаги е най-добрият начин, нали?
— Е, по-скоро е един от начините.
— Не е ли най-добрият?
— Понякога, мили, трябва да се импровизира.
— Да се импровизира? Как се прави това?
— Ето така — каза тя. — За аперитив.
— Прекрасен аперитив. А какво е основното блюдо?
— Ти не си готов още за основното блюдо.
— Мисля, че се приближавам.
— Аз пък мисля, че вече си там! — извика тя. — Отличен ученик!
— Старая се.
— Така и трябва, иначе ще повтаряш.
— О, боже — простена Стоун, — не мисля, че мога да повторя основното блюдо.