— Ще видим — амбициозно каза тя.
28.
Наближаваше единайсет, когато Стоун, лишен от всякакво сексуално желание и почти напълно изтощен, откара Барбара Тиърни обратно на Марина Дел Рей. Когато спряха в паркинга, тя ахна и вдигна ръка до устата си.
— О, дявол да го вземе.
— Какво има?
— Приятелят ми се е върнал — това е неговото порше. Какво да правя сега? Не мога да се покажа така, защото ще разбере, че не ме е имало цяла нощ.
— Хмм… — изсумтя Стоун. После му хрумна идея. — Изтичай в морския магазин и си купи панталонки или нещо подобно. Преоблечи се и така ще можеш да кажеш, че си излязла само да се поразходиш. — Той отлепи две стотачки от пачката и й ги даде.
— Ти имаш опасен мозък — възхити му се тя. — Слава богу! Виж, махай се оттук, преди някой да ни е видял заедно. — Тя се наведе, целуна го силно, бръкна в чантичката си, намери лист хартия и му написа телефонен номер. — Можеш да ме търсиш на този — подаде му го тя, — но само през деня и ако…
— … се обади мъжки глас, да затворя.
— Именно.
— Преди да тръгнеш — спря я той, — ще ми удовлетвориш ли любопитството?
— За какво?
— Онзи ден бях в магазина и ми се стори, че те видях да се отдалечаваш оттук в бял мерцедес. На кой беше тази кола?
— Нямам представа за какво говориш — отговори тя. — Чао! — скочи от колата и изтича в магазина.
Стоун се отдалечи, но не преди да хвърли поглед на регистрационната табела на поршето. И това беше ВИП номер: БИГБУКС. Извади клетъчния си телефон и се обади на Рик Грант.
— Лейтенант Грант.
— Рик, Стоун е.
— Здрасти. Обещаха ми нещо за яхтата едва към обяд.
— Имам друго за теб. Можеш ли да провериш един номер на кола и един телефонен номер?
— Естествено.
— ВИП номер: БИГБУКС. — После му издиктува и телефонния номер.
— Няма да отнеме много време.
— Искаш ли да обядваме?
— Става. Да се видим в „Грейндж“ на Мелроуз след един час. — Той описа как се стига там.
— Добре.
— Дотогава трябва да разбера и за яхтата.
— Дотогава! — Стоун прибра телефона си и се насочи към Бевърли Хилс…
Отново седнаха в градината. Местният стил да се обядва на открито все повече допадаше на Стоун. Такова нещо в Ню Йорк беше екзотика.
— Окей — започна Рик Грант и извади бележника си, — номерът на колата е регистриран на Мартин Бероун, с адрес на Бевърли Драйв в Бевърли Хилс, той е и изпълнителен директор на нещо, което се нарича „Бероун Файненшъл Сървисис“. Телефонният номер обаче не е на името на Бероун — той е просто дериват на номер в района на Марина Дел Рей, което означава, че е на яхтата.
— Нещо за „Палома“?
— Яхтата е значително по-интересна. Тя е регистрирана на „Албакор Фишърис“ — фабрика за консервирана морска храна.
— Какво е интересното? — учуди се Стоун.
— Чакай малко. Дръпнах малко информация за „Албакор“ от базата данни за фирмите. Да, наистина е консервна фабрика, но едновременно с това е и холдинг: покрай останалите неща притежава и двайсет и пет процента от акциите на „Сейф Харбър Банк“ плюс седемдесет и пет процента от „Бероун Файненшъл Сървисис“. Останалите двайсет и пет процента са собственост на Мартин Бероун.
— Консервна фабрика притежава банка и финансова компания?
— Явно не разбираш. Чувал ли си за Уорън Бъфет?
— Най-богатият човек в Америка4? Естествено.
— Основният му холдинг е „Бъркшиър Хатауей“ — текстилна фабрика. Преди много години Бъфет купил фабриката и я използвал, за да инвестира чрез нея в много други компании, „Кока-Кола“ в това число. Днес фабриката струва милиарди.
— Така ли? Кой тогава е собственик на „Албакор Фишърис“?
— Онофрио Иполито и Дейвид Стърмак. Това е тяхната версия на „Бъркшиър Хатауей“.
— Аха!
— Предполагах, че ще ти хареса.
— Всеки път, като повдигна камък, и Иполито изпълзява изпод него.
— Защо те интересува яхтата?
— Когато твоите момчета засякоха колата на Арингтън край марината, с нея е отпътувало момиче и според мен същото момиче живее на яхтата. Изглежда Мартин, който е женен, си я държи за моменти, когато му доскучае. Можеш ли да поразровиш около Бероун?
— Мога, ако има досие.
4
Книгата е писана през 1998 г. В наши дни най-богатият американец е Бил Гейтс, основен собственик на софтуерния гигант „Майкрософт“. — Б.пр.