— Сър, госпожо, надявам се, че вече познавате червената врата.
— Благодаря — кимнах аз и извадих дебелата пачка английски банкноти. Плячката от Ромфорд и Ийлинг.
Подадох я на униформения и добавих: — Направете си един купон в офицерската столова. Поканете и херцогинята.
След това се обърнах, спуснах се по стълбичката и последвах Найс към червената врата.
Тя се отвори още докато бяхме на два метра от нея. На прага се изправи Джоун Скаранджело с куфарче в ръка. Беше останала да ни изчака, макар че никога нямаше да го признае. Опитваше се да прилича на човек, който си тръгва след дълъг работен ден.
— Вземам си думите обратно — рече тя, докато спираше пред мен.
— Какви думи?
— Справихте се много добре. Получихме специална благодарност от правителството на Великобритания.
— За какво?
— За приноса ви, благодарение на който техните оперативни работници са постигнали много голям успех.
— Бенет?
— В официалния му доклад е подчертано, че не би се справил без теб.
— Колко дълго продължи нашият полет?
— Шест часа и петдесет минути.
— И за това време е успял да напише официален доклад?
— Той е британец.
— С какво по-точно не би се справил без мен?
— Отстранил е Кот от шахматната дъска в къщата на онзи гангстер, където е проникнал по твое предложение. Оттам и благодарността му. Бил е принуден да отстрани в движение и неколцина членове на бандата, включително две наистина големи имена. По тази причина имаме благодарността и на Скотланд Ярд. Общо погледнато, това означава, че петънцата във взаимоотношенията ни вече са изтрити и ни очаква период на блестящо сътрудничество. Нашите операции в Лондон ще бъдат по-добри от всякога.
— Той твърди, че ви подслушват.
— Знаем това — спокойно отвърна тя.
— Наистина ли го правят?
— Мислят си, че го правят.
— Какво искаш да кажеш?
— Изградихме нова система. В дълбока тайна. Скрита зад метеорологичните прогнози, изпращани от спътниците. Там разговаряме. Но старата система продължава да действа. Британците подслушват нея. А ние я пълним с всякакви боклуци.
Замълчах.
— Ние не управляваме света, като проявяваме глупост — добави тя.
След което се обърна и си тръгна. С хубавите си обувки и тъмен чорапогащник, с черния си костюм и леко поклащащо се куфарче. Гледах след нея, докато измина десетина метра. Не беше трудно, защото всичко действаше в добър синхрон — най-вече тъмният чорапогащник и полата. После фигурата й напусна последния кръг светлина и се разтопи в мрака. Чувах токчетата й още около минута, после Кейси Найс бутна червената врата и ние прекрачихме прага.
Бюфетът се оказа празен. Никакви сладкиши, никакво кафе. Всичко беше почистено в края на работния ден.
В очакване на новата доставка утре сутрин. Качихме се на втория етаж. Бързо и леко, благодарение на стандартната височина на стъпалата. Кабинетът на Шумейкър беше празен, но при О’Дей светеше.
Той беше зад бюрото си, облечен с вечния си черен пуловер под блейзъра. Облегнат на лакти, наведен над някакъв документ. Погледна ни, без да помръдва глава, и обяви:
— Ще изслушаме доклада ви утре сутринта.
Мълчахме и чакахме.
— Имам само един предварителен въпрос — добави след известно време той. — Защо се прибрахте с британски военен самолет? Нашият ви чакаше.
— А ние имаме ли право на един предварителен въпрос? — попитах аз.
— Стига да отговорите честно на моя — кимна той.
— Прибрахме се с полет на КВВС от любопитство. Искахме да видим как живеят в другата половина на света.
— И това е всичко?
— Искахме да накараме Бенет да се потруди за това, което получава.
Видях го как се отпуска.
— Въпросът ни е защо нито АНС, нито британското разузнаване не засякоха парите?
Видях го как отново се стяга.
Не получих отговор.
— Кот е живял цяла година под наем, имал е разноски — добавих. — Хонорарът за поръчката, самата пушка, хилядите бойни патрони, които е изразходвал с тренировъчна цел. Освен това съседът, частният самолет до Париж, разноските по онези виетнамци, двете банди в Лондон, плюс вероятен транспорт обратно до дома. Не са десетки милиони долари, но може би надвишават разходите по атентатите от Единайсети септември. От което заключавам, че компютрите на двете агенции със сигурност са засекли тези пари. А там работят умни хора. И мотивирани, защото знаят, че ще бъдат обвинени при всеки евентуален гаф. Защото всичко започва с пари. Въпросът ми е: защо те не са ги видели?