О’Дей не каза нищо.
— Ако искаш, можем да го обсъдим точка по точка. Твоят авторитет е бил толкова нисък, че са те изпратили да присъстваш на техническите тестове на стъклото. Огромно унижение за великия О’Дей! Било е намек, разбира се. Искали са да се оттеглиш. Всички са го знаели, включително и Хенкин в Москва. За руското външно разузнаване ти си бил просто стар боен кон, който са зарязали на пасището. Но в замяна на това помниш миналото и знаеш много за него. Бил си наясно, че Кот скоро ще излезе на свобода. Следил си го. Може би е работил за теб преди шестнайсет години. А може би и ти като него си ми имал зъб. Затова си му направил предложение. Ако отскочи до Париж да изстреля един напълно безполезен куршум, ти рано или късно ще ме поднесеш на тепсия. Някъде на открито, в обхвата на пушката му.
О’Дей мълчеше.
— Аз съм бил единствената мишена — добавих. — Лично аз, а не Г-8, ЕС или Г-20. Те са били само камуфлаж.
— Глупости! — кресна О’Дей.
— За да поддържаш яростта му, ти си го захранвал само с лоша информация от личното ми досие — продължих аз. — И той влиза във форма. Което е било хубаво за местната икономика. Офисът на „Ксерокс“ в региона е имал добра година с хилядите копия на снимката ми. Накрая най-после го качваш на самолета. Той изпълнява поръчката, а ти пускаш в обращение идеята, че това е само репетиция. И се превръщаш в кучето водач. Предупреждаваш Кот да бъде в бойна готовност, защото вече си пуснал обявата във вестника. И бързо ме откриваш. Кот е много доволен от този факт. Изпращаш ме в Париж, защото си абсолютно сигурен, че ще се появя на онази тераса. А на всичкото отгоре и знаеш горе-долу кога. Обаждаш се предварително, организираш посещението на апартамента, утвърждаваш маршрута. Така Кот получава своята мишена, но не улучва.
— Глупости.
— По тази причина циркът се мести в Лондон. Телефонът ми е с джипиес и ти винаги знаеш къде съм. Целта ти е да отведеш Кот при мен. Непрекъснато разговаряш с него. Знаеш, че ще отидем да проверим Уолъс Корт. Госпожица Найс обаче не те предупреждава предварително. Изведнъж виждаш джипиеса ми на мястото, но не можеш да прехвърлиш навреме Кот. Закъсняло предупреждение, но както и да е. И утре е ден. Междувременно ти си владетелят на света. Политиците са в паника. Готови са да направят всичко за теб. Чувстват ти се задължени. Сега никой не те смята за непотребен. Не само тук, но и в целия свят. Дори лондонските ченгета те обичат. Вече не се говори за оставката ти. Дори да я подадеш, няма кой да я приеме. Защото си победител и в двете посоки. Ако Кот ме свитне, веднага ще го продадеш на Бенет. И ще се окажеш спасител на света, макар че той ще обере лаврите. Ако аз пипна Кот, ти ще обереш лаврите — спасил си света, като смело си рискувал с анонимен цивилен агент. И в двата случая ще бъдеш звезда. И отново ще влезеш в учебниците.
О’Дей не каза нищо.
— Лично си дал парите на съседа — добавих аз. — Как иначе щеше да знаеш, че му липсва един преден зъб?
Никакъв отговор.
— Но знае и някой друг. Аз знам. Кейси Найс — също. Това е причината да се приберем с полет на Кралските военновъздушни сили. Между другото, къде щеше да се приземи твоят самолет? Вероятно в „Гуантанамо“, а? Не се получи. Ние се прибрахме в Америка, свободни и чисти като сълза. Освен това знаем. Сигурен съм, че можеш да провалиш кариерата на госпожица Найс, но мен няма как да ме откриеш. Винаги ще бъда някъде наблизо. А ти ме познаваш добре, генерале. И отдавна. Прекрасно знаеш, че не прощавам и не забравям. Освен това няма да е нужно да направя кой знае какво. Един-два разговора ще бъдат достатъчни. Представяш ли си какво ще се случи, ако руското разузнаване разбере, че ти си убил Хенкин? Желанието им да ти връщат услуги бързо ще секне. И вероятно ще отвърнат на удара. Ще тръгнат слухове за бедния стар Том О’Дей, който е изпаднал в отчаяние и е измислил някаква безумна схема. Помисли си за всички новобранци, които ще се подхилкват. По целия свят, в цялата разузнавателна общност. Това е наследството, което те чака. И което е напълно възможно. Може би ще ти се наложи да живееш с него, може би не. Но не си и помисляй да го пренебрегваш. Сега сме само ти и аз, генерале. Няма как да има хепиенд.
Станах, сложих на бюрото му браунинга на Чарли Уайт и последвах Кейси Найс в коридора. Спуснахме се по стълбите, бутнахме червената врата и се озовахме под открито небе.
Кейси Найс ме закара с грозното бронко до спирката, откъдето можех да взема нощния автобус. На около пет километра от базата. През целия път мълчахме. Тя спря, но нямаше как да слезе, защото трябваше да натиска спирачката. По тази причина повторихме скованата прегръдка от Лондон. Помолих я да поздрави Шумейкър от мен, после се измъкнах от кабината и тръгнах към бетонната пейка. Кейси Найс ми помаха и потегли. Останах да гледам след нея, а когато раздрънканият пикап изчезна в мрака, легнах на пейката и се загледах в звездното небе. Останах така, докато не чух автобуса.