В източния край се виждаха три отсечени дървета. Високи и прави борове. Два от тях лежаха напреки на дъното, като рамка на мост. Третият беше нарязан на триметрови трупи, легнали перпендикулярно на другите два и образуващи солидна платформа. Трупите бяха покрити с шперплатови плоскости, заковани с дебели пирони.
— За какво? — попита Кейси Найс.
Стъпихме на платформата и поехме предпазливо напред, като се хващахме за надвисналите отгоре клони.
Спряхме по средата и се огледахме. Зад нас имаше само дървета, също както и от двете ни страни. Дефилето продължаваше напред, чак до хоризонта на запад. Тясно и право. Далечният му край не се виждаше. Преди него имаше някакво сиво петно, което препречваше погледа. Сякаш бе насилствено скъсено от по-късно срутване на скални късове.
Погледнах в краката си. Върху шперплата се виждаха две овални следи, близо една до друга. Имаха формата на щраусови яйца или топки за ръгби. Бяха сиви и дори леко сребристи, като от триене на шперплата в метал. Имаше и графит, който е съставна част на смазочните масла, а също така и най-обикновен прах от въздуха. Смазката има свойството да привлича мръсотията.
Приклекнах и плъзнах пръст по следите.
— Обикновено пушка с такива размери върви в комплект със стойка, чиито крачета са монтирани зад цевта — казах аз. — Заключват се в горно или в долно положение. Като всеки добър стопанин, и той е намазал пантичките с малко грес, избърсал ги е с памучна кърпа, а след това е потъркал с нея и крачетата, за да ги предпази от корозия. Най-вече петичките, които са единствените части на оръжието, имащи контакт с околната среда. Идвал е тук да тренира. Правил го е толкова често и под толкова различни ъгли, че е оставил тези отпечатъци върху шперплата.
— Шерлок Холмс — отбеляза тя.
Насочих поглед към дефилето.
— Да допуснем, че онези скали отсреща образуват нещо като площадка. И че върху нея е поставял мишените си.
— Какви скали? — попита тя.
* * *
Решихме да измерим в крачки разстоянието до купчината скални късове, като се стремяхме да вървим по права линия. Широки и равни крачки. Стараех се дължината на моите да е точно метър, а тя броеше наум, но след като станаха хиляда двеста и петдесет, започна да брои на глас. Първоначално с монотонен шепот, а след това, с нарастването на бройката, все по-високо и по-развълнувано. А когато се изравних с първите сиви скални късове, гласът й отново се превърна в нисък озадачен шепот:
— Хиляда и триста метра!
10
Сивата купчина най-вероятно се бе озовала там в резултат на отдавнашно срутване на скална маса и наистина образуваше нещо като площадка — дебела трийсетина сантиметра и широка метър и нещо в най-равната си част. Но тази площ явно беше достатъчна, за да побере внушителна купчина бирени кутийки и бутилки. Навсякъде се виждаха парченца тенекия и ситно натрошени стъкла. Плюс късчета хартия, явно от разкъсани книжни мишени. Скалата зад площадката беше здраво надупчена от попаденията. В нея се бяха забивали стотици, а може би и хиляди куршуми.
— Трябва ни кутия или плик — казах аз.
— Какви по-точно? — попита Кейси Найс.
— Нещо малко — отвърнах и посочих подножието на надупчената скала. — Колкото да побере шепа прах за газовия хроматограф. Трябва да разберем дали е стреляно с патрони петдесети калибър.
Тя заопипва джобовете си, после изведнъж спря — колкото да обмисли и отхвърли хрумването си. След известно време осъзна, че няма други възможности, и отново се върна към него. Погледна ме малко смутено.
— Какво? — попитах аз.
— Имам флакон с хапчета.
— Ще свърши работа.
Тя извади оранжево шишенце с етикет и го изпразни в шепата си. Пъхна хапчетата в джоба си, намести обратно тапата и ми го подхвърли.
— Благодаря — рекох и се залових за работа.
Събрах на купчинки прах и песъчинки. Щипвах от тях с палец и показалец, за да ги изсипя в шишенцето. Бавно и внимателно, малко по малко. Нямах идея какво представлява газовият хроматограф, но бях убеден, че е някаква сложна машинка, която може да работи и с малки количества проби. На нас обаче ни трябваха и оловни фрагменти, затова реших да се подсигуря максимално. Продължих да щипя, докато шишенцето се напълни малко над половината. Сложих му тапата, пъхнах го в джоба си и казах:
— Окей, а сега да проникнем в къщата.
Осъществих проникването с няколко здрави ритника по задната врата. Не беше трудно. Въпрос на сила, получена от масата по скоростта на квадрат. Именно това на квадрат подсказва, че се залага повече на бързината, отколкото на теглото. Да направиш във фитнеса десет килограма мускулна маса е добре, но далеч по-добре е кракът ти да се движи с 10 процента по-бързо. Тогава ще си 100 процента по-ефективен. Хем ти излиза по-евтино.