— И тъй, къде?
— Встрани от центъра, но не много далече от него. За да се получи асиметричен удар. По този начин и вътрешното напрежение ще помогне.
— Покажи ми.
Тя вдигна обувката, прицели се и направи широк замах. Токчето се заби в горната лява четвъртина. Ако приемехме, че вратата е в мащаб едно към едно с блиндирания панел в Париж, точката на попадението щеше да бъде малко над петдесет сантиметра навътре от левия ръб и малко над седемдесет под горния.
— Вторият, а не първият изстрел е трябвало да улучи мишената — казах аз. — Първият е целял да пробие стъклото. Това е положението. Не става въпрос за пропуск, а за абсолютно точно попадение.
Кейси Найс заподскача на един крак край вратата, докато си обуе обувката, а после се върна на мястото си.
— Мисля, че Хенкин го разбра още от самото начало — добавих аз. — А и заключенията на французите подсказваха, че това по-скоро е работа на Дацев. Той беше пристигнал в Париж с надеждата, че неговият човек е чист, но всичко, което видя, сочеше обратното.
— Всеки от тримата би могъл да произведе този изстрел — обади се Шумейкър.
— А следващият? Според мен точно него е имал предвид Хенкин. Защото снайперистът, който и да е бил той, е трябвало моментално да измести прицела си с двайсет сантиметра по-нагоре и вдясно, за да улучи мишената. Което е адски трудна работа от разстояние хиляда и триста метра. Знаете ли с колко би трябвало да помръдне дулото? С две десети от милиметъра! Ни повече, ни по-малко. Плавно, сигурно, с изключителна точност и огромно спокойствие. Няма време за настройване и контролиране на дишането. Ако стъклото се беше пръснало, французинът щеше да бъде застрелян почти моментално. Защото, както видяхме, е попаднал под цяла купчина агенти две секунди по-късно. Помислете си: стреляте, измествате дулото с нула цяло и два милиметра, после стреляте отново. В пъти по-бързо от времето, за което аз произнасям тази единствена дума. За подобно нещо са нужни наистина свръхестествени умения. Които според Хенкин е притежавал единствено Дацев.
— Добре, тук имаме напредък — кимна О’Дей. — Значи стрелецът е Дацев.
— И Хенкин осъзна това — отвърнах аз. — Наблюдавах го. Беше костелив орех, но с мека сърцевина. Сутринта беше кисел, тъй като беше станал твърде рано. Но едновременно с това беше и доволен. Чувстваше се като на екскурзия в Париж. Проблемът според него беше на друг човек, най-вероятно мой. Дори ми плати закуската. После се изясниха някои неща и денят съвсем не се оказа толкова безгрижен. Защото проблемът беше станал негов. Трябваше да се прибере у дома с лошите новини. Но никак не му се искаше. Падаше си малко бюрократ.
— Но Дацев го гръмва и му спестява неудобството.
— Не — поклатих глава аз. — Не е бил Дацев.
20
— Трябва да се замислите малко повече за втория изстрел — добавих аз, обръщайки се към О’Дей. — Без непременно да вземате твърденията ми за чиста монета. Включете телефона си и звъннете на петимата най-добри снайперисти в страната. От разузнавателния отряд на морската пехота, от тюлените, „Делта Форс“ или за когото още се сетите. Знам, че можете да го направите веднага. Сигурен съм, че номерата им са в списъка ви за бързо набиране. Всъщност съм сигурен, че всички те работят за вас — както Дацев е работил за КГБ.
— КГБ отдавна е история — направи гримаса Шумейкър. — Сега му викат СВР.
— Старо вино в нови бутилки.
— Какво искаш да докажеш?
— Попитайте най-добрите си момчета за втория изстрел. Попитайте ги за двойното докосване на спусъка, сравнимо единствено с двойно почукване. Без нищо друго помежду им освен двайсетсантиметрово отклонение при разстояние хиляда и триста метра. И то с пушка, която е дълга метър и половина и тежи повече от желязна щанга.
— И какво ще ми отговорят според теб?
— Ще ви отговарят „да, сър“. Всеки от тях ще ви каже, че би могъл да го направи с вързани очи.
— Тогава какъв е проблемът?
— Проблемът е във вашия отговор. Ще кажете нещо от сорта „стига глупости, боецо, искам истината“. И тогава всеки един от тях ще се закълне, че такъв изстрел е невъзможен.
— Но Хенкин явно не е мислел така.
— Защото е вярвал на хората като него. Дацев е жив човек, като вас или мен. По-скоро като мен. Той не би могъл да произведе подобен изстрел. Никой човек на планетата не би могъл.
— Тогава какво искаш да кажеш?