— Че стрелците са били двама.
В стаята се възцари гробна тишина. Аз се възползвах от нея, за да допия кафето си.
След което добавих:
— Единият от тях е бил Дацев или Карсън. А другият — Джон Кот.
О’Дей бавно вдигна глава. Като току-що изпълзяла от пясъка древна костенурка.
— Преди малко сам обяви, че Кот не е бил там — рече той.
— Казах, че не е бил на терасата. Бил е в трапезарията, проснат по корем върху масата за хранене, която е голяма и стабилна. Прицелвал се е над главата на партньора си. Опитайте се да си ги представите. Двама снайперисти, единият седнал с кръстосани крака пред сандъчето за цветя, а другият — проснат върху масата. Стоят там в продължение на трийсет минути. Съсредоточават се. Забавят дишането си. Френските прозорци са широко отворени. Онзи зад сандъчето се цели в блиндираното стъкло. Пушката му е заредена с бронебоен патрон. Избира точно онази част от панела, която избра и госпожица Найс. Напълно инстинктивно. Онзи, който лежи над и зад него, е заредил с патрон за спортна стрелба. Французинът е на мушката му. Най-вероятно слепоочието му. Защото може да е с бронежилетка. Това не е кой знае каква пречка за дебалансирания куршум, но защо да рискува с неизвестен фактор? В главата е най-сигурно. И по тази причина тя е в кръстчето на телескопичния прицел. Стрелецът чака стъклото да се счупи.
— Но то не се счупва.
— По тази причина и двамата си плюят на петите. Но Кот остава в Париж. Предпочита да прекрати разследването още на място. Окопава се наблизо и неотклонно наблюдава терасата. Дни наред. Има вероятност и франсетата да са го светнали. Трябва да се провери. Както и да е. В крайна сметка той получава своя шанс. Появяват се тримата, разследващи случая. Когато ме зърва през мерника си, решава, че е ударил джакпота. Малкото му сърчице се разтуптява. След което той се успокоява и натиска спусъка.
— Искаш да кажеш, че е улучил Хенкин погрешка?
— Не е била негова грешка. Хваща ме централно на мушката. Ледено спокоен, без никакви съмнения, че олимпийският медал е негов. Щом натисне спусъка, аз съм мъртвец. Но куршумът лети във въздуха близо четири секунди. В това време извива силен вятър. Спомням си, че видях пламъка от дулото, после заплющя някакво знаме наблизо и после главата на Хенкин се пръсна. Вятърът беше отклонил куршума. Едва с двайсетина сантиметра за всичките хиляда и петстотин метра. Но достатъчни, за да свирне покрай гърдите ми, отдясно наляво, и да се забие в него.
— Не можеш да го докажеш.
— Мога. Ако е бил Дацев и се е целил в Хенкин, щеше да бъде убит Бенет. Той беше следващият в редицата. Не можеш да спориш с вятъра. Изви внезапно. Знамената заплющяха като луди. После утихна също толкова внезапно. През цялата сутрин беше така. Разфучава се за миг и спира. Това може да се провери.
О’Дей замълча за момент, поклати глава и каза:
— Двама стрелци. Боже господи! Трябва да предложим тази теория на Лондон и на Москва. Длъжни сме, ако сме замесени във всичко това. Рик?
Шумейкър се забави за миг, после кимна.
— Съгласен съм.
— Джоун?
— По-добре да смятаме, че са двама, а да се окаже един, отколкото да смятаме, че е един, а да се окажат двама — каза Скаранджело. — И да сгрешим, ще е от предпазливост, а не от недоглеждане.
О’Дей не поиска мнението на Кейси Найс.
— Отивам в Лондон — обявих аз.
— Сега ли? — вдигна вежди О’Дей.
— Не ми пука за снимката в спалнята му. Не ми пука, че този червей стреля по мен. Това е професионален риск за всяко ченге. Но той прояви небрежност и не ме улучи. Не би трябвало да опитва при толкова ветровито време. Резултатът е убийството на невинен човек. Което е различно. Груба грешка! Вие правилно казахте, че след като съм го пипнал веднъж, ще го пипна и втори път.
— А после какво?
— Ще му измъкна ръката от рамото и ще го пребия до смърт с нея.
— Не става — отсече О’Дей. — Ще заминеш за Лондон, когато аз ти кажа. Ситуацията е сложна и е нужна подготовка.
— Не можете да ми заповядвате — отвърнах. — Аз съм цивилен.
— Става въпрос да помогнем на страната ни. Нека го направим както трябва.
Замълчах.
— Хенкин не е бил невинен човек — добави О’Дей. — Като офицер в КГБ е вършил престъпления.
Не отговорих.
— Нали ти казах? — подхвърли той.
— Какво?
— Не е същото, когато наоколо дебне снайперист.
— Дали и в Лондон ще работят заедно? — обади се Скаранджело.
— Вероятно — отвърнах аз. — Това е среда, която изобилства от мишени. За тях ще е добре да удвоят огневата си мощ.
— А кой ще участва във втората операция? Карсън или Дацев?