Главата на Либор се пръснала и оплискала с кръв и мозък чакащия го блиндиран рейнджровър.
— Заключения? — подхвърли О’Дей.
Шумейкър се облегна назад, сякаш това изобщо не се отнасяше до него. Скаранджело погледна Кейси Найс, която само сви рамене.
— Кот и Карсън вече са в Лондон — казах аз. — Наемат местни структури, но не плащат с пари. Най-вероятно им е била предложена помощ срещу насрещна услуга — да елиминират конкурент.
О’Дей кимна.
— Конкурент, който е труден за елиминиране, особено на нивото на улицата. Но ако вдигнеш глава, ще видиш все повече и повече високи сгради. Куп възможности, включително и от хиляда метра. А за Кот хиляда метра са нищо. Все едно че стреля от упор.
— И за Карсън.
— А също и за Дацев — напомни ми той. — Карсън е само твое предположение, но сме длъжни да предвидим всички възможности.
— Нещо подобно се е случило и в Париж, нали?
— Според мен да — отново кимна О’Дей. — Но ние пропуснахме да съберем две и две, тъй като не е била използвана пушка. Около седмица преди стрелбата срещу президента в „Монмартър“ е бил заклан лидерът на някаква алжирска банда. Голяма риба. Сега, ако се обърнеш назад, няма да е трудно да отгатнеш, че от смъртта му най-вероятно са се облагодетелствали виетнамците.
— А в Лондон? — обади се Кейси Найс.
— Все още чакам окончателния доклад — отвърна О’Дей. — Засега са набелязани две групировки, които биха имали полза от това убийство — една сръбска в Западен Лондон и някаква старомодна английска банда в източните квартали. Според МИ5 Карел Либор е бил трън в задниците и на двете.
— Къде по-точно ще се проведе срещата на Г-8? — попитах аз.
— В Източен Лондон.
— Следователно, ако разглеждаме нещата локално, те ще се сдружат със старомодните английски гангстери.
— За какво по-точно? — попита Скаранджело.
— Като част от бартера — отговори Шумейкър. — Просто за да получат възможност да действат в района. Нещо като пътна такса или данък. Те от своя страна осигуряват логистика, квартира, скривалище, а накрая — в решителния ден, бойци и техни помагачи, които ще образуват предпазен кордон от разстояние. Като това, на което току-що станахме свидетели в Париж.
— Което ще усложни нещата за нас.
— Напротив, ще ги улесни — поклатих глава аз. — Вече няма да търсим двама души, а поне петдесет и двама. Наричат ги локална подкрепа, но аз ги приемам като издайнически трохи около трапезата.
— Между другото, ти се оказа прав за съседа на Кот — обади се О’Дей. — ФБР е намерило в дома му десет хиляди долара в брой. Но не в гардероба.
— А къде?
— В пералнята, изхвърлена на двора.
— Умно — казах. — Трябваше да я проверя. Кой му ги е дал?
— Не казва. А при нас мъченията при разпит не са на мода в момента.
— Уплашили са го здравата значи. Това може да се окаже важно.
— Тази сутрин французите са открили куршума, който е убил Хенкин. Силно деформиран от удара в стената, но химическият състав съвпада с пробите, които ти донесе от Арканзас. Възможно е дори да са от една и съща партида.
Кимнах.
— Което повдига въпроса за пътуването. Ако е летял с редовен полет, щяхме да разполагаме с някаква следа. Няма как да регистрира като багаж снайпер и кутия с патрони.
— Възможностите са две — обади се Шумейкър. — Товарен кораб от Мобайл или Галвестън или частен самолет практически от всякъде. На европейските частни летища митнически проверки не съществуват.
— Със сигурност е частен самолет — рече О’Дей. — Тази хора пилеят луди пари. Десет бона на някакъв беззъб селяк в Арканзас?! Това надхвърля всякакви тарифи. Онзи нещастник положително би се зарадвал и на две стотачки. От което следва, че разходите изобщо не ги интересуват. Те търсят лесни решения и разполагат с достатъчен бюджет, за да ги намерят.
— Но как са стигнали до Лондон днес? — попита Кейси Найс.
— Вероятно с влак — отвърна Скаранджело. — През тунела под Ламанша. Вярно, че в Париж има паспортна проверка, но иначе пътуването е бързо и лесно. От центъра на единия град до центъра на другия.