— Сикрет Сървис и сега ще действат така, нали? — подхвърлих. — Винаги го правят. С тяхна бронирана лимузина, с тяхна палатка, пренесени с товарен самолет на ВВС. Британците могат да говорят колкото си щат, че ще се оправят сами, но когато каниш президента на САЩ, думата имат Сикрет Сървис и никой друг. Щеш, не щеш, трябва да приемеш, че пред главния ти вход ще бъде разпъната палатка. Президентът няма да забрани тя да бъде използвана и от други гости. Няма да каже „съжалявам, момчета, но ще трябва да минете през задния вход“.
— Не всички имат бронирани лимузини — отбеляза тя.
— Всъщност това няма значение. Два-три мерцедеса със затъмнени стъкла вършат същата работа. В кой от тях е министър-председателят? В кой от тях пътува антуражът? Принципът е същият като при палатката.
— Какво е заключението ти?
— Ако съм Джон Кот, няма да ми хареса. А също и ако съм Уилям Карсън. Срещу себе си ще имам една непробиваема защитна система, която със сигурност ще бъде използвана. Освен това равнинната местност и ниското строителство свеждат бройката на удобните позиции едва до няколкостотин. Ако британците решат да похарчат малко повече пари, като нищо могат да поставят по едно ченге във всяка отделна спалня.
— Мислиш, че нападението е невъзможно, така ли?
— Срещу какво и къде може да бъде осъществено то? Лимузината влиза в палатката и толкова.
— Забравяме общата снимка — тихо каза тя.
26
Кейси Найс ми обясни, че както всичко, свързано с политиката и дипломацията, въпросът със снимката на Г-8 е по-сложен, отколкото изглежда на пръв поглед. Тя била нещо повече от ритуална формалност, защото съдържала много символика и подтекст. Ставало въпрос за имидж, колегиалност и шанс за малките да застанат редом с големите. Ставало въпрос за статус, значимост и медийно отразяване в страната ти. Казано с други думи, било експониране — в буквален и в метафоричен смисъл.
— Важен е и фонът. Снимката винаги трябва да е на открито. Важно е да те видят там сред другите лидери, с които си приказваш, смееш се и постигаш спогодби. Показваш, че си толкова важен, колкото всички останали.
Найс добави, че на открито ще се случат и много други неща извън официалната снимка.
— През почивките лидерите ще се разхождат по моравата, разделени по двойки и тройки. Ако италианецът има проблем с дълга или еврото, трябва да го видят в компанията на германеца, както са вглъбени в частен разговор. Може би ще си говорят за децата или за футбол, но този момент на близост ще бъде оценен високо в Рим. По същия начин нашият президент ще бъде видян с руснака, англичанинът ще се уедини с французина, а японецът ще избере компанията на канадеца. Разбира се, възможни са всякакви други комбинации. Освен това тези почивки са им необходими, тъй като редовно се изнервят един от друг, а и някои от тях продължават да пушат тайно. Кот и Карсън ще получат добра видимост към мишените си, повярвай ми — заяви Найс.
— Има ли някаква възможност за отмяна на срещата?
— Не.
Погледнах през опушената витрина на кафенето и видях някакъв черен бус да спира пред нашия хотел.
— Няма ли начин общата снимка да бъде направена вътре?
— На теория да, но не и при тези обстоятелства — отвърна тя.
— Тоест проявата на благоразумие е неприемлива?
— Не и когато прилича на страхливост.
— Това е лудост.
— Не, това е политика. Светът има нужда да види как неговите представители се грижат за важните неща. А някои от тях са и пред избори. Следователно се нуждаят от такова отразяване.
Черният бус продължаваше да чака пред хотела. Никой не слезе от него, никой не се качи.
— Ами ако вали? — подхвърлих.
— Ще чакат да спре.
— Може и да не спре. Това все пак е Англия.
— Но сега не вали. Искаш ли да прегледам прогнозата?
Поклатих глава и казах:
— Надявай се на най-доброто, но се подготви за най-лошото. Определено ли е предварително мястото на общата снимка?
— Задната веранда — каза тя. — Тя има няколко стъпала, които ще са удобни за по-ниските.