Гледах известно време. Чаках. Мъжът не дишаше. Другият ме наблюдаваше. Долната част на лицето му беше покрита с червена маска. Горната беше бледа. Сега вече бях сигурен, че е бял. Носът му беше лошо счупен. Очите му бяха широко отворени.
— Ще дойда отзад и ще отворя. Опиташ ли нещо, което не ми харесва, ще се присъединиш към партньора си — предупредих го аз.
Той не отговори.
— Ясно ли е? — попитах.
— Да.
В ъгълчетата на устата му се появиха капки кръв. Слязох и застанах до задната врата. Кейси Найс направи същото от другата страна. Натиснах дръжката и отворих вратата. Онзи, който все още дишаше, лежеше в лявата част. Другият лежеше вдясно. Протегнах ръка и зачаках да видя какво ще стане. Никаква реакция. Хванах китката му и потърсих пулс.
Нямаше.
Наведох се надясно, застанах на колене и опрях пръсти под брадичката му. Оставих ги там доста време, за всеки случай. Очите ми шареха из вътрешността. Чаках. Мъжът имаше двоен пиърсинг на ухото. И малка татуировка на врата, подаваща се над яката. Приличаше на листо, въртящо се на вятъра.
Той беше мъртъв.
— Трябва да го претърсим — рекох. — Както и другия. После направих крачка встрани, защото реших да се заема с живия.
— Не мога да го направя — каза тя.
— Кое?
— Да претърсвам мъртвец.
— Защо?
— Защото е гадно.
— Искаш ли да се сменим?
— Не можеш ли да претърсиш и двамата?
— Мога.
И го направих. В джобовете на живия имаше подозрително малко неща. А самите те бяха малко подозрителни. Когато приключих с джобовете му, вече бях убеден, че не е ченге. Първо, защото имаше прекалено много пари в брой. Стотици, а може би и хиляди британски лири, навити на мазно руло. Ченгетата са държавни служители. Това не ги прави бедняци, но обикновено живеят с малък бюджет, купуват неща на изплащане и използват кредитните си карти до лимита. Второ, нямаше никакви средства за комуникация. Нищо. Нито телефон, нито радиостанция. Което беше немислимо за ченге по време на дежурство.
Задържах парите и подадох калъфа за лични документи на Найс.
— Провери ги.
След това се заех с покойника. Открих същото — голяма пачка и калъф за лични документи. Задържах парите и подадох калъфа на Найс. Първият вече беше на парчета в ръцете й.
— Предполагам, че си прав — рече тя. — Това нещо е менте. Найлонът е нарочно издраскан и пожълтен с маркер. Служебната карта е направена на Уърд, а значката е принтирана от някоя снимка с ниска резолюция, открита в интернет.
Обърнах се да погледна татуировката на мъртвия. Може би не беше летящо листо. Защо му е летящо листо на як мъжага? И изобщо листо? То би подхождало на някой природозащитник, но той категорично не беше такъв.
Значи се занимаваше с нещо друго.
— Гледай сега — казах.
Наведох се, развързах вратовръзката му и я издърпах изпод яката. После рязко дръпнах от двете страни предницата на ризата му и тя се разтвори до четвъртото копче. Разголих гърдите му, както беше модерно едно време по дискотеките.
Татуировката не беше листо, а завъртулка върху горния ляв край на главната буква, с която започваше някакво име от три думи. Изписани високо на гърдите — там, където една жена би си сложила огърлица. Момчетата от Ромфорд.
— Предпазна мярка, в случай че ги закопчаят — поясних аз. — Благодарение на нея никой не ги закача.
Затръшнах вратата и вдигнах дръжката нагоре. Заключено.
Кейси Найс мълчеше.
— Какво? — погледнах я аз.
— Рискът беше прекалено голям — каза тя. — Ами ако беше сгрешил?
— Направи ми впечатление как хората избягват да ни гледат. Знаели са за какво става въпрос. И може би са свикнали. Може би в подобни квартали тези черни бусове означават само едно. Може би именно по този начин изчезват хора и не ги виждат повече.
Тя не каза нищо.
— Освен това бяха само двама — продължих аз. — Ако някой ни преследва като двойка анонимни чужди агенти, то това ще е Специалният отдел, който трябва да оправдава огромния си бюджет. А тези момчета обичат драмата и със сигурност щяха да повикат три-четири екипа от Отряда за бързо реагиране със сълзотворен газ. Щяхме да сме двама срещу петдесет, като в бойна зона. Нещата отдавна не са като по филмите. Тези момчета не обикалят града, облечени в шлифери.
— Кога се усъмни?
— Би трябвало да използват някой безличен седан и да се представят като агенти на МИ5. От тях човек може да очаква всякакви номера.