— Въпреки това бих искал да имам списъка — настоях аз.
— Окей, ще го пуснем още днес. Сигурен съм, че О’Дей ще ти го препрати моментално.
— Значи вие залагате на отдалечени ферми? Без съседи?
— Не е задължително. Има и други възможности.
— Например?
— Те разполагат с много тайни квартири и с още повече къщи, които дават под наем. Много хора с удоволствие напускат града за седмица-две, а други просто им дължат пари и са готови на всичко за частично опрощение — включително и като дават подслон на някой непознат и го хранят три пъти дневно. И най-главното, мълчат си.
— Но вие сте на мнение, че колкото по-далече от любопитни очи, толкова по-добре?
— На пръв поглед наистина е така. Но в крайна сметка как ще ги прехвърлят на избраната позиция после? Те се досещат за плановете ни да блокираме центъра на града. По начина, по който вие действахте след Единайсети септември. Сигурен съм, че всеки голям град би го направил, но те не искат да се окажат извън периметъра, още повече когато трябва да минат през плътен полицейски кордон с голяма пушка. По тази причина смятам, че имат нагласата да проникнат час по-скоро. Може би вече са там.
— Ние регистрирахме няколкостотин подходящи локации около Уолъс Корт.
— Които ние вече сме претърсили основно. Но какво ще стане, ако се окажат на друго подходящо място, което сме пропуснали?
— Наистина ли имате план да блокирате цял Лондон?
— Естествено.
— Тогава защо не го прилагате?
— Защото продължаваме да сме оптимисти.
— Това е политическо говорене.
— Целта е да приключим операцията максимално бързо.
— И това ми прилича на политическо говорене.
— Политиците ни подписват чековете със заплатите.
— Тогава каква помощ можем да очакваме от вас?
— Ще ви покажем къде живее Малкия Джоуи. Нищо не става без негово участие. Вие ще можете да наблюдавате движението от и към дома му и вероятно ще можете да отгатнете какво се случва.
— Искаш да кажеш, че вие няма да направите същото?
— Досега засечените движения не показват никаква пряка връзка.
— Може би човекът не е Малкия Джоуи.
— Чарли Уайт е твърде стар и твърде велик, за да се заеме с подобно нещо. А Томи Милър и Били Томпсън са едва десетина години по-млади от него. Но така или иначе, шефовете отдавна са се превърнали в бюрократи. Като в повечето банди в днешно време. Данъчни стратегии, законни инвестиции, такива неща. Единственият, който върти бизнеса, е Малкия Джоуи Грийн. Повярвай ми, че дори само да сменят охраната или да изпращат храна и жени, всичко ще минава през алеята за автомобили на Малкия Джоуи.
— Но въпреки това вие не сте засекли нищо.
— Все още не.
— С колко време разполагаме, преди политиците да се паникьосат?
— С не много.
— Имат ли план Б?
— За мен ще бъде по-добре, ако нямат.
— Тоест сега ви помагаме ние?
— Помагаме си взаимно. Нали така трябва да бъде?
— Подслушвате ли горещата линия между Даунинг Стрийт и Овалния кабинет?
— Защо искаш да знаеш?
— От любопитство.
— По традиция не се занимаваме с тях.
— Добре е да го знам.
— Да вървим да ви намерим нов хотел — смени темата Бенет. — Все пак ви трябва време за почивка. Ще ви изпратя есемес, когато се подготвим за посещението в дома на Малкия Джоуи.
— Значи имаш и телефоните ни?
Той не каза нищо.
— Глупав въпрос — сам си отговорих аз.
Бенет седна на мястото на Найс и подкара на юг, към Бейзуотър Роуд, който очертаваше северната граница на Хайд Парк. От там зави на изток към Марбъл Арч, а след това отново на юг по Парк Лейн и навлезе в „Мейфеър“ — един достатъчно богат квартал, за да бъде неутрална територия. В него нямаше банди, поне от типа, който познавах. Минахме покрай хотелите „Гроувнър Хаус“ и „Дорчестър“ и спряхме пред „Хилтън“.
— Тук няма да ви търсят — каза той. — Ще решат, че след като сте прибрали парите, ще изберете по-лъскаво място. С някое по-тежко име като „Браунс“ или „Клариджис“, а може би „Риц“ или „Савой“.
— Откъде знаеш за парите, които сме прибрали? — попитах аз.
— От доклада на госпожица Найс до О’Дей.
— Който по една случайност сте подслушали по време на технически тест?
— Изборът е на случаен принцип. Чиста лотария, разигравана от компютър. Има нещо общо със средния брой смущения на сигнала.
— Трябва да изхвърлим телефоните си.
— Не можем — обади се Кейси Найс.
— Съгласен съм, не можете — кимна Бенет. — Длъжни сте да поддържате редовна връзка с О’Дей. Такава е уговорката му със Скаранджело. Край на операцията в момента, в който решите да преминете към радиомълчание. Всички се отказват от вас. Не напуснете ли страната в рамките на един час, започват да ви издирват като обикновени бегълци.