— Пак говориш в множествено число и в условно наклонение — отбелязах аз. — Какво означава „ние бихме могли“, „ние бихме били принудени“ и прочие? Кои сте тези „ние“?
— Нещата са доста променливи, но се полагат усилия от всички страни — отвърна Бенет.
— Какви усилия?
— За бързо и успешно приключване на операцията.
— Говориш като политиците.
— В момента те са готови на всичко. С един подпис са в състояние да премахнат всякакви пречки и да заобиколят закони и правила. Да отменят и анулират всичко от Магна Харта насам. Защото един такъв атентат на британска земя би имал катастрофални последици. И най-вече ще ни засрами.
— А защо не отменят срещата?
— Това ще бъде още по-срамно.
— Колко подходящи позиции установихте около Уолъс Корт? — попитах аз.
— Твоето премеждие в Париж ни накара да се замислим. Изстрелът беше произведен от почти километър и половина и щеше да е смъртоносно точен, ако не беше внезапният вятър. Затова с оглед видимостта към задната морава и верандата сме набелязали около шестстотин подходящи за стрелба позиции в радиус от километър и половина.
— Което означава, че ще трябва да претърсвате по сто и двайсет на ден, за да сте сигурни, че ще ги откриете — обади се Кейси Найс. — Можете ли да го направите?
— Абсолютно не — отвърна Бенет. — Освен това трябва да държим под око и магистрала Двайсет и пет. Тя е единственият път за доставка в последния момент. Представете си товарен бус без прозорци, който отбива на банкета, а във вътрешността му е монтирана платформа за стрелба. Малка дупка в страничната стена и мощни оптически мерници на пушките. Оттам със сигурност се вижда както задната веранда, така и цялата морава пред нея.
— Не можете ли да затворите магистралата? — попитах аз.
— Магистрала Двайсети пет? Абсурд! Би означавало да блокираме цяла Югоизточна Англия. Обсъждаме идеята да затворим най-крайната лента под претекст ремонт, но и това няма да е лесно. Тази магистрала има много особена динамика. Нещо като теорията на хаоса — една пеперуда размахва криле в Дартфорд и двеста души изпускат полетите си от летище „Хийтроу“, което се намира на цели шейсет километра от там.
Откъснах поглед от окулярите и се облегнах назад.
— Излиза, че трябва да ги заковем, преди да са напуснали къщата на Джоуи.
— Мисля, че това е най-доброто решение — кимна Бенет.
— А ти си убеден, че те ще останат тук още няколко дни?
— Не мога да бъда убеден, но предполагам, че е твърде вероятно. Желязото се кове, докато е горещо.
Чух как Кейси Найс си поема дъх.
— Не и тази вечер — казах.
— Защото е прекалено рано? — погледна ме Бенет.
— Направи го веднъж, но го направи добре.
— Тогава кога?
— Ще ти изпратим есемес. Вече ти имаме номера.
Бенет заключи вратата на боулинг клуба, върна ключа под камъка и тримата поехме по обратния път. Напуснахме площадката с черните камъчета и стъпихме на тясната пътека, покрита с чакъл. Не след дълго излязохме на пустите улици и се насочихме към кръчмата, зад която търпеливо ни чакаше воксхолът. Точно там, където го бяхме оставили, недокоснат и дори непритиснат от други автомобили.
— Накъде? — попита Бенет.
— Карай към някоя денонощна аптека — отвърнах.
— Защо?
— Искаме да си купим четки за зъби.
— А после?
— После в хотела.
— Знаех си, че американците са железни, когато работят.
— Ще ставаме много рано — казах. — Бъди готов, защото ще ни караш.
— Къде?
— До Уолъс Корт.
— Защо?
— Искам да стъпя на задната веранда.
— Ако ги заковем, преди да напуснат къщата, Уолъс Корт престава да има значение — рече Бенет.
— Надявай се на най-доброто, подготви се за най-лошото. Ендшпилът може да се разиграе и в последните пет минути, преди да натиснат спусъците. Трябва да се запознаем с обстановката на място. Трябва да пресеем онези шестстотин възможни места за засада. Искам първите десет от тях. В най-лошия случай, първите петдесет.
— Улиците наоколо гъмжат от ромфордски момчета.
— Надявам се да е така. Искам да видят, че още съм тук и продължавам да ровя. Искам посланието да стигне до Кот, при това максимално бързо.
— Обратното не е ли по-добре? Би могъл да ги изненадаш.
— Изненадата е хубаво нещо — кимнах аз. — Но понякога е още по-хубаво да ги извадиш от равновесие.